Определение № 392 от 14.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1412/2019 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. А. срещу определение № 478 от 07.02.2019г. по ч.гр.д. № 6134 / 2018г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба вх. № 130820 от 11.10.2018г. и е прекратено образуваното по нея ч.гр.д. № 6134/18г. на Апелативен съд - София. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът по частната жалба, „А. Лизинг България” АД не заявява становище по нея. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативен съд - София, за да остави без разглеждане частната жалба, е приел, че обжалваните с нея определения, не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.1 ГПК, - не са преграждащи и законът не предвижда изрично обжалваемостта на същите. Посочено е, че с определение от 05.07.2018г. СГС е отменил определението за даване на ход на устните състезания и е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните за поправка на последния протокол от 18.04.2018г. В проведеното открито съдебно заседание на 05.09.2018г. са оставени без уважение молбата на ищеца за поправка на протокола и искането му за спиране на производството по делото, даден е ход на устните състезания и е обявено на страните, че съдът ще се произнесе с решение по делото. Въззивният състав е посочил, че описаните определения не попадат в кръга на определенията, които подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото са определения по движение на делото. Същите подготвят постановяването на решението и могат да се контролират по повод на обжалване на решението, чието постановяване те подготвят. Въз основа на това е прието, че частната жалба е недопустима. Обжалваното определение е правилно. Видно от въззивната жалба, предмет на същата е „акта на съда по провеждане на процедура по поправка на протокол без участие на една от страните”, за която ищецът е не бил редовно призован. Посочено е, че това е актът на съда по разглеждане на искането за поправка на протокола в отсъствието на едната страна, приравняващо се по закон, на отказ от извършване на действията по разглеждане на молбата за поправката на протокола. Видно от очертания предмет на въззивната жалба, правилен е изводът на апелативният съд, че се обжалва действие по движение на делото – по разглеждането на молбата за поправка на протокола и постановения отказ за уважаване на молбата. Актовете не попадат в приложното поле на чл. 274, ал.1 ГПК - не са преграждащи развитието на делото и обжалването им не е изрично предвидено от закона. Не е налице отказ за произнасяне на молбата по чл. 151 ГПК, тъй като с изричен акт на съда молбата по чл. 151, ал.1 ГПК е оставена без уважение като неоснователна. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, частната жалба срещу същото е недопустима. С оглед изложеното, определението следва да се потвърди като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение