Определение № 3250 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Стомана Индъстри“ АД гр.Перник, подадена чрез процесуалния му представител адв.Х. Михайлов, срещу определение № 1932 от 05.11.2024 г. по административно дело № 574/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, с което на основание чл. 88, ал. 3 АПК е оставил в сила Акт за прекратяване на административно производство, с който специализираният състав по Психични, Вътрешни и ССЗ при НЕЛК е оставил без разглеждане жалба с вх. № НЕЛК-3553 / 22.03.2024 г.. подадена от „Стомана Индъстри“ АД, против ЕР на ТЕЛК № 00157/30.01.2024 г., и на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК е прекратил образуваното административно производство, като е указано, че определението е окончателно. Частният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение, като издадено в нарушение на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона. Искането му е за отмяна на същото, както и на акта на административния орган. Претендира за направените по делото разноски. Предмет на производството е и частна жалба на „Стомана Индъстри“ АД гр.Перник, подадена чрез процесуалния му представител адв.Х. Михайлов, срещу определение № 2284 от 31.12.2024 г. по административно дело № 574/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнил Определение № 1932 от 05.11.2024г. по адм.д. № 574/2024г. по описа на АС Перник, в частта му за разноските, като е осъдил „Стомана Индъстри“ АД да заплати на НЕЛК, сумата 500 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като искането на НЕЛК било за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., като била присъдена сума, която не била искана. Твърди, че не е следвало да бъде присъждано такова възнаграждение. Искането му е за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частните жалби - Националната експертна лекарска комисия, не изразява становище по тях. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на частните жалби намира, че същите са процесуално недопустими като подадена срещу съдебни актове, които не подлежат на инстанционен контрол, тъй като определенията на АдмС Перник са необжалваеми. Пред първоинстанционния съд е образувано административно дело по жалба на „Стомана Индъстри“ АД чрез адв. Х. Михайлов, против Акт за прекратяване на административно производство, с който специализираният състав по Психични, Вътрешни и ССЗ при НЕЛК е оставил без разглеждане жалба с вх. №НЕЛК-3553/22.03.2024 г.. подадена от „Стомана Индъстри“ АД, против ЕР на ТЕЛК № 00157/30.01.2024 г., и на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК е прекратил образуваното административно производство. Жалбата е разгледана в производство по чл. 88, ал. 3 АПК и е постановено процесното определение № 1932 от 05.11.2024 г., в чиито мотиви първоинстанционният съд е посочил, че е правилен изводът на горестоящия орган, при който НЕЛК е постановила акт за прекратяване на административното производство с мотив, че амбулаторният лист не е административен акт, който подлежи на обжалване по реда на Глава IV, чл. 112 от Закона за здравето, което е абсолютна предпоставка за допустимост на административния процес и съответно липсата на такъв се явява основание за прекратяване на образуваното производство. Наличието на годен за обжалване индивидуален административен акт и правен интерес от това били абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването по административен ред, а липсата им препятствала развитието на производство по такова оспорване. При тези съображения, специализираният състав по Психични, Вътрешни и ССЗ при НЕЛК законосъобразно бил оставил без разглеждане жалбата и на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК е прекратил образуваното административно производство. Разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК регламентира съдебния контрол върху административните актове, с които се прекратява административното производство при условията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Определението на административния съд, с което той решава въпроса по същество, е окончателно. Върховният административен съд не е овластен да разглежда жалби срещу определения, постановени по този ред, тъй като законът изрично е регламентирал тяхната необжалваемост и е изключил възможността за атакуването им пред по-горна инстанция. Подаването въпреки това на частна жалба срещу процесното определение и пространното и аргументиране не може да дерогира установените в закона императивни правила на режима на обжалване на определенията, изключващи инстанционен контрол на такива като процесното. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК, с оглед което и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предложение последно от АПК, частната жалба срещу определение № 1932 от 05.11.2024 г. по административно дело № 574/2024 г. по описа на Административен съд - Перник следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване, а производството по делото трябва да бъде прекратено като образувано по ненадлежно сезиране. Обжалваното определение № 2284 от 31.12.2024 г. на Административен съд - Перник е постановено в производство за допълване на определение № 1932 от 05.11.2024 г. по административно дело № 574/2024 г. по описа на същия съд, в частта му за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. След постановяване на съдебния акт процесуалният представител на НЕЛК е направил искане за изменение на определение № 1932 от 05.11.2024 г. в частта му разноските, като е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.. С обжалваното определение № 2284 от 31.12.2024 г. по административно дело № 574/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, това искане е уважено като е присъдена сумата 500 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определение № 1932 от 05.11.2024 г., чието допълване е било поискано и уважено от съда, е постановено в съдебно производство по чл. 88, ал. 3 АПК и както бе посочено по-горе не подлежи на последващ инстанционен контрол. А според чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, което се допълва. Когато актът, с който приключва производството не подлежи на обжалване, правният режим се прилага и за постановеното относно дължимите разноски. В случая определение № 1932 от 05.11.2024 г. е окончателно, като постановено в производство чл. 88, ал. 3 АПК. Поради това е окончателно и не подлежи на обжалване и определение № 2284 от 31.12.2024 г., с което е уважено искането на ответника по жалбата за допълване на определение № 1932 от 05.11.2024 г., независимо от указаното в него, че подлежи на обжалване. Като подадена срещу неподлежащо на обжалване определение, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - да се прекрати. При този изход на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,