Определение № 349 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1238/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК., образувано по частна жалба на „Адвокатско дружество В. и Б.“ чрез адв. В., в качеството му на процесуален представител на Т. Г. Ц. против определение № 10066 от 08.02.2021 г. по в.гр.д.№ 5000/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение по реда на чл.248 ГПК, на решение от 12.10.2020 г. по същото дело, като съдът е отказал да присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение за предоставяна безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Ответната страна – „ЗД Лев Инс“ АД, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението, в частта предмет на обжалване, е оставена без уважение подадената от страната молба за изменение, по реда на чл.248 ГПК, на решение от 12.10.2020 г. по същото дело, в частта му по отговорността за разноските, като съдът е отказал да присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение за предоставяна безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съставът е приел, препращайки към мотивите на решението, чието допълване е отказано, че нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не вменява задължение на съда да начислява ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ. Счел е, че съдът единствено 1 определя данъчната основа, а регистрираното по ЗДДС лице следва да начисли данък добавена стойност върху така определената данъчна основа. Посочил още, че с решение от 05.12.2006 г., постановено по обединени дела C-94/2004 и C-202/2004, СЕС е приел, че Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет противоречи на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Жалбоподателят оспорва правилността на определението като постановено в противоречие с нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и практиката на ВКС по приложението й. Частната жалба е основателна. Предявеният от Т. Г. Ц. иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и има за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 22.08.2017 г. в [населено място]. Първоинстанционният съд е уважил изцяло исковата претенция за сумата 36 217,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, от която: 35 000 лв. – за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 27.10.2017 г., до окончателното изплащане и 1 217,40 лв. – за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.08.2017 г., до окончателното изплащане и 300 лв. разноски за експертиза. Въззивният съд е потвърдил решението и е осъдил застрахователя да заплати 1666.52 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Константна е практиката на ВКС /напр. определение № 82/18.02.2020 г. по ч.т.д. № 104/2020 г. на І т.о. на ВКС и визираната в същото съдебна практика на други състави на ВКС/ по приложението на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38 ал. 2 ЗА. Посочената разпоредба регламентира начина, по който се формира адвокатското възнаграждение, в хипотеза когато оказалото правната помощ адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. ДДС е дължим поради наличието на договор за правна помощ, в качеството на облагаема възмездна сделка по предоставяне на услуга /доставка/. В настоящия случай неправилно върху дължимото, с оглед изхода на делото и защитения материален интерес, адвокатско възнаграждение в минимален, съгласно разпоредбата размер, не е добавен ДДС. Към дължимото адвокатско възнаграждение следва да се включи ДДС, доколкото са представени доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество /л. 54 от въззивното производство/. Същият се изчислява на база определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1666.52 лв. и възлиза на 333.30 лв. 2 Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение