Решение № 3120 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2020 г.

Решение № 3120 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1496 от 02.11.2020 г., постановено по адм. д. № 1796/2019 г. Административен съд – Бургас, първи състав, е отхвърлил жалбата на Професионална гимназия по селско стопанство /ПГСС/ "Златна нива", с адрес гр. Айтос, ул. "Славянска" № 50, представлявана от законния представител директора Т. Ч., против отказ да бъде заличено учебното заведение като задължено лице по отношение на имотите УПИ – I и УПИ – II, кв. 251 по плана на гр. Айтос и построените в тях сгради, обективиран в писмо с изх. № 6700-43/8/, съдържащ дата 05.08.2019 г., получено от адресата на 08.07.2019 г., като неоснователна. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Професионална гимназия по селско стопанство /ПГСС/ "Златна нива", с адрес гр. Айтос, ул. "Славянска" № 50, представлявана от законния представител директора Т. Ч., приподписана от адвокат. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт и задължи съответното длъжностно лице от Община Айтос да заличи училището като задължено лице за данък недвижим имот и такса битови отпадъци считано от 01.01.1998 г. – датата на влизане в сила на ЗМДТ. Алтернативно претендира заличаване считано от 22.02.2019 г. – датата на подаване на заявлението за заличаване. Претендира заплащане на направени по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "Финанси, бюджет и данъчно облагане" при Община Айтос взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по съображенията изложени нея. Решението на Административен съд – Бургас е процесуално недопустимо и като такова следва да бъдe обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено, а делото като преписка следва да бъде изпратено на Кмета на Община Айтос за произнасяне по жалбата на гимназията по административен ред. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Професионална гимназия по селско стопанство /ПГСС/ "Златна нива", с адрес гр. Айтос, ул. "Славянска" № 50, представлявана от законния представител директора Т. Ч., против отказ да бъде заличено учебното заведение като задължено лице по отношение на имотите УПИ – I и УПИ – II, кв. 251 по плана на гр. Айтос и построените в тях сгради, обективиран в писмо с изх. № 6700-43/8/, подписано от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Айтос, съдържащ дата 05.08.2019 г., получено от адресата на 08.07.2019 г., като неоснователна. Видно от данните по делото, от страна на ПГСС "Златна нива" – гр. Айтос до Община Айтос е подадено заявление с вх. № 67-0043/22.02.2019 г., с което гимназията е поискала да бъде заличена като задължено лице за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за два имота - УПИ – I и УПИ – II, кв. 251 по плана на гр. Айтос и построените в тях сгради. Принципно същото съставлява заявление на едно задължено до този момент лице по ЗМДТ във връзка с негово твърдение за неправилно декларирани обстоятелства, пораждащи задълженията му за местни данъци и такси по отношение на въпросните недвижими имоти. С оглед нормата на чл. 14 ЗМДТ същото следва да бъде подадена под формата на декларация, което в случая не е сторено с мотив, че в декларацията по образец не се съдържат подобни графи. По това искане следва да се произнесе служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ от Кмета на общината. Актът на органа по приходите за прекратяване на регистрацията или отказа да бъде издаден такъв акт, съответно непроизнасянето в срок, следва да бъде обжалвано по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове – чл. 83, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в определение № 10261 от 27.07.2020 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 7107/2020 г. относно същността на производството по заличаване на регистрацията. Доколкото нормата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ изрично определя, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, то и за регистърните производства следва да се прилагат разпоредбите на ДОПК - глава 11, които се явяват специални разпоредби по отношение на АПК и Закона за администрацията. Въпросното писмо изх. № 6700-43/8 от 05.08.2019 г., с което е отказано заличаване на гимназията като задължено лице е подписано от ръководителя на звеното за местни данъци и такси при Община Айтос /л. 20 от делото/. Дали същият е компетентен орган да издаде такова писмо е обстоятелство, което не е изследвано и коментирано в решението по първоинстанционното дело. Всъщност в случая това обстоятелство е без значение, а от значение е фактът, че по така издадения от него акт следва да бъде проведено задължително административно оспорване /по аргумент от чл. 83, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 152 ДОПК/, като компетентен горестоящ орган, който следва да се произнесе по жалбата, е кметът на общината – чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 1 ЗМДТ. Провеждането на подобно оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата по съдебен ред – чл. 156, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В случая такова административно оспорване не е проведено, което прави подадената жалба процесуално недопустима. Като такава същата е следвало да бъде оставена без разглеждане, производството по делото е следвало да бъде прекратено, а делото изпратено като преписка на кмета на Община Айтос за произнасяне по жалбата на ПГСС "Златна нива". Като не е сторил това и е разгледал жалбата по същество, Административен съд – Бургас е постановил едно недопустимо съдебно решение. При условията на чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, производството по делото следва да бъде прекратено, а делото изпратено на кмета на Община Айтос за произнасяне по жалбата на Професионална гимназия по селско стопанство "Златна нива" – гр. Айтос с вх. № Ж-40/18.07.2019 г. срещу отказ да бъде заличено учебното заведение като задължено лице по отношение на имотите УПИ – I и УПИ – II, кв. 251 по плана на гр. Айтос и построените в тях сгради, обективиран в писмо с изх. № 6700-43/8/, съдържащ дата 05.08.2019 г., подписано от ръководителя на звено "Местни данъци и такси" при Община Айтос и получено от адресата на 08.07.2019 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,