Определение № 265 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2014 г.

Постъпила е молба от Д. С. А. с искане определеното от съда обезпечение по направено от него искане за спиране изпълнението на издадена заповед за изпълнение, да бъде намалено, като бъде определено обезпечение в по-нисък размер съобразно възможностите му. Поддържа, че определеният размер на гаранцията от 200000 лева е непосилен за него, тъй като брутните му доходи за предходната година, а и за миналите, не надвишават 13000лв. и то изчислени на годишна база. За да се произнесе по основателността на молбата съдът взе предвид следното: Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК, приложима и при направено искане за спиране изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Съдът в такава хипотеза не разполага с правомощието да променя размера на обезпечението, което молителят следва да внесе, за да бъде постановено спирането. Съдът определя размера на обезпечението само в хипотезите на чл.282, ал.3 ГПК. Когато обаче се иска спиране на изпълнение на съдебен акт, с който е присъдена определена сума, размерът на обезпечението винаги е равен на размера на присъдената сума. Обстоятелствата дали молителят разполага с възможност да внесе определеното от закона обезпечение не могат да обосноват промяна на размера на същото, доколкото съдът не разполага с правомощието да промени този размер. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение