Определение № 2909 от 08.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1379/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Е. М. Колесарска за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1209 от 10.05.2024 г. в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] разноски за производството пред ВКС в размер на 9 600 лв. Молителката поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Излага доводи, че при произнасяне по подадената молба по чл. 248 ГПК съдът следва да съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че не е налице основание за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото делото се отличава с правна и фактическа сложност. Мотивира разбиране, че в случая следва да се приложи правилото на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от 04.11.2022 г., съгласно което при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното. Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 1209 от 10.05.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 601 от 9.05.2023 г. по в. гр. д. № 3519/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 260040 от 18.10.2022 г. по т. д. № 175/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. Колесарска срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 50 000 лв. (част от обща сума от 150 000 лв.), представляваща обезщетение за причинени на Колесарска неимуществени вреди от смъртта на сина й Ю. М. А., настъпила при ПТП на 16.02.2019 г. в землището на [населено място], Софийска област по вина на Дариус В. Мачик, полски гражданин, водач на товарен автомобил марка „ДАФ FT“ с рег. № KNS 3947 G, със застрахователна полица № 908100398236 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2019г. до окончателното й заплащане. С определението по чл. 288 ГПК касаторката ищца Колесарска е осъдена да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС в размер на 9 600 лв. Като съобрази релевираното от касационната жалбоподателка с молбата по чл. 248 ГПК допустимо възражение, настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес /50000 лв./ следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба, съдържащ доводи във връзка със седем поставени въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационната жалбоподателка и аргументи за неоснователност на доводите по чл. 281, т. 3 ГПК. Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение от 9 600 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 2 000 лв. Независимо от изложеното досежно липсата на обвързаност на съда от минималните размери на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. при произнасяне по надлежно релевирано искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, при съобразяване на доводите на ответника, следва да бъде изтъкнато, че разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредбата не следва да се прилага от съда при разпределяне на отговорността за разноски като противоречаща на чл. 78, ал. 3 ГПК. Правилата на чл. 78 ГПК се прилагат за всяка съдебна инстанция, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право на разноски за касационното производство съобразно отхвърлената част на касационната жалба. В посочената хипотеза при искове за парични вземания от значение е размерът на цената на иска, която според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е търсената сума. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение /Тълкувателно № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения определението от 10.05.2024 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 2 000 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение