Решение № 3701 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от главния архитект на Столична община, чрез юриск. Василева, против решение №41545/11.12.2025г., постановено от Административен съд – София град по адм. д. № 4823/2025г., с което е отменена заповед № РА 30-593/13.11.2023г. на главния архитект на Столична община. Касаторът счита решението за немотивирано, неправилно поради нарушение на материалния закон и вътрешно противоречиво, поради което моли за неговата отмяна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касацията. В съдебно заседание, чрез юриск. Василева, поддържа касационната жалба. Ответникът – И. Н. К., чрез адв. Лилова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на съдебни разноски и за двете съдебни инстанции по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основани, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, по жалба от И. Н. К. е отменена заповед № РА-30-593/13.11.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено на Л. М. Л., Д. К. Я. и Т. К. Я., съсобственици на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. София, с административен адрес гр. София, [улица], да премахнат незаконен строеж, представляващ: „Гараж“, находящ се в същия имот. Заповедта е изпълнена от собствениците на поземления имот. За да постанови отменителния резултат, съдът е преценил оспорения индивидуален административен акт за издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предписаната законова писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. По същество е изложено, че в хода на съдебното производство не са оборени констатациите на административния орган за незаконност на строежа, тъй като оспорване не е проведено и доказателства по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ не са представени. С оглед на това са възприети за правилни установената с оспорения административен акт фактическа обстановка и правната квалификация на извършеното нарушение по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – налице е строеж, изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В изпълнение на указанията, дадени в решение № 4638/07.05.2025 г. по адм. д. № 1853/2025 г. на ВАС, при повторното разглеждане на делото съдът е извършил преценка на въпроса относно търпимостта на строежа по § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ и § 127 ЗИД ЗУТ въз основа на събраните доказателства и приложимите към установения период на построяване на процесния гараж правни норми. В резултат е прието, че са налице доказателства за търпимост на установения незаконен строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и премахването му е разпоредено незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. При първоначалното и повторното разглеждане на делото, са събрани относимите за спора писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение по съдебна строително-техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е извърши правилни фактически установявания и съответни на тях обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Доказателствата по делото, включително неоспорената от страните съдебно - техническа експертиза, сочат, че процесният гараж (премахнат от собствениците на поземления имот в изпълнение на заповедта) е представлявал строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа, по смисъла на § 5, т. 36 на ДР на ЗУТ, за този строеж не са събрани при първоначално разглеждане на делото, не са представени и при повторното разглеждане, поради което изводът за строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е непроменен и е правилен. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно тълкуване и прилагане на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ в противоречие с доказателствата по делото. По делото е установено, че постройка, представляваща гараж, е била предвидена за изграждане, видно от скица от 07.04.1967 г. с указано местоположението на гаража – в източната половина на парцел ХV-10 и отбелязване, че същата ще служи за строеж, както и от решение по Протокол № 6 от 31.03.1969г. на Изпълком на Ленински РНС, с което на Н. П. К. е отстъпено право на строеж на „гаражна клетка" в [заличен текст] върху 25 кв.м. В доклад на отдел „Държавни имоти“ на Ленински РНС от 28.02.1969 г. е отбелязано, че „Отдел „Архитектура и благоустройство" на Ленински РНС счита, че строежът на такава гаражна клетка в парцел IV, кв. 70, м. „С.“, съответстващ на [заличен текст], е допустим от гледището на изискванията. Посочените доказателства представляват официални документи, които, като неоспорени от ответната страна, се ползват с материална доказателствена сила. Поради това доказано е, че в периода 1967 - 1969 година на Н. П. К. е било отстъпено право на строеж на гараж, допустим с оглед действащия към периода устройствен план и съответните изисквания, по начина, посочен в издадената му скица, представляваща по характера си виза за строеж. Доказано е и, че гараж е бил действително изпълнен, като е съборен от адресатите на заповедта в изпълнение на същата. Към този период са действали Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) (отм., сч. от 01.06.1973г.), Правилник за планово изграждане на населени места (ППЗПИНМ) (отм.), а правилата и нормативите по устройство на територията са регламентирани със Строителни правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ). Изводите на съда, за съответствие на процесния гараж с действалите към момента на изграждането му строителни правила и норми, а от там и за неговата търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, са законосъобразни, споделят се напълно от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото присъждане на разноски на касатора не се дължи. С оглед своевременно направеното от ответника с отговора на касационната жалба и в съдебно заседание искане за присъждане на разноските по настоящото дело, придружено с доказателства за извършеното плащане, на същия следва да бъдат присъдени разноските за адвокатски хонорар в размер на 512 евро. Претендираните разноски са в размер под минималния за този вид дела, поради което възражението на касатора за прекомерността им е неоснователно. Искането на ответника в касацията за присъждане и на разноските, които е направил в първоинстанционното производство, е неоснователно, тъй като тези разноски вече са му били присъдени от административния съд, поради което и не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,