Определение № 364 от 15.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2091/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. С. П. - от [населено място] срещу Определение № 1326 от 13.12.2012 г. по гр.д. №718/ 2012 г. на Пернишки окръжен съд, с което поради просрочие не е прието възражението му по чл. 423 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят счита, че са неправилни изводите, че не е направено в преклузивния едномесечен срок възражението по чл. 423 ГПК и иска да се отмени като неправилно обжалваното определение и да се реши въпросът по възражението, като бъде задължен въззивният съд да изпълни задълженията си по ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като е с него не е разгледано поради просрочие възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК. С обжалваното определение не е прието, като просрочено, възражението от 12.04.2012 г. по чл. 423 ал. 1 ГПК срещу Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение № 3593 от 10.11.2009 г. по ч.гр.д.№5333/2009 г. на ПРС, на основание чл. 417 ГПК. Изложени са съображения, че длъжникът е подал възражението след изтичане на едномесечния срок по чл. 423 ал. 1 ГПК, считано от 07.07.2010 г., на която дата е узнал за издадената заповед, видно от направено от него и подписано отбелязване върху Молба от 07.07.2010 г. Обжалваното определение е правилно. Съдът, за да извърши предвидената в чл. 423 ГПК извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи, следва възражението да е подадено в срока по чл. 423 ал. 1 ГПК. След като длъжникът е узнал на 07.07.2010 г. за издадената заповед за изпълнение, който факт не оспорва, нито доказва да е узнал за заповедта по-късно, подаденото на 12.04.2012 г. възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК, е просрочено, поради което правилно не е разгледано с обжалваното определение. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение