Определение № 830 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 654/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Петков, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- [населено място], против Определение № 6951/ 15.08.2023 година, постановено по адм. дело № 6904/ 2023 година по описа на Административен съд- София- град, с което е прекратено производството по същото дело. От частния жалбоподател са развити доводи, че обжалваното определение е неправилно. Иска отмяна на определението. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред адм. съд е образувано по искова молба на П. Петков (лист 3 от адм. дело № 6904/ 2023 година. на Административен съд София- град), като е било прието, че от нейното съдържание не става ясно фактическото основание на иска, срещу кого е предявен и каква е претенцията. В резултат с Разпореждане № 6327/ 25.07.2023 г., постановено по адм. дело № 6904/ 2023 година на АССГ исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите, подробно посочени в разпореждането. Разпореждане № 6327/ 25.07.2023 година е получено от ищеца на 31.07.2023 г. С постъпилата в отговор молба от 03.08.2023 година на лицето, не са отстранени нередовностите на исковата молба в указания за това срок. Поради неконкретизиран предмет на спора и неотстранена нередовност на исковата молба, образуваното производство е било прекратено. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. След сезиране адм. съд е извършил предвидените в АПК и ГПК процесуално правни действия. Дадените указания, за отстраняване на недостатъците в претенцията, са били съобразени с характера на производството. Изводът на решаващия съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, чрез наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба, за която правилно от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна, като съдържание и неясно изразена претенция. Безспорно е по делото обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на исковата молба са съобщени надлежно на лицето. Същият не е изпълнил указанията в срок. Подадената молба, която дописва постановения съдебен акт не изпълнява това изискване, като не носи ясен смисъл и конкретно съдържание. Правилно адм. съд е посочил, че от страна на ищеца не е уточнен ответника и описана конкретно вредата, както и искането до съда. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба правилно от адм. съд са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение