Определение № 12357 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. В. Б., чрез адв. Лалова, срещу определение № 1005/19.07.2024 година на Административен съд гр. Търговище по кнахд № 87/2024 година. С последното е оставено без разглеждане искането му за изменение на решение № 494/12.04.2024 година по кнахд № 87/2024 година по описа на Административен съд гр. Търговище в частта му за разноските. Моли жалбата да бъде уважена по съображения подробно изложени в същата.

По делото е постъпил отговор на директора на „Национално ТОЛ управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“. Излага съображения за неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе по подадената частна жалба, съставът на Върховния административен съд съобрази следното:

Производството по анд № 24/2023 година по описа на Районен съд гр. Омуртаг е образувано по жалба на М. В. Б., чрез адв. Лалова, срещу Наказателно постановление от 08.12.2022 година на директора на „Национално ТОЛ управление“ към Агенция „Пътна инфраструктура“.

С решение № 111/20.12.2023 година по анд № 24/2023 година Районен съд гр. Омуртаг отменя обжалваното Наказателно постановление.

С решение № 494/12.04.2024 година по кнахд № 87/2024 година Административен съд гр. Търговище оставя в сила решение № 111/20.12.2023 година по анд № 24/2023 година Районен съд гр. Омуртаг и осъжда АПИ да заплати на Б. съдебни разноски за касационна инстанция в размер на 480 лева.

С определение № 1005/19.07.2024 година Административен съд гр. Търговище по кнахд № 87/2024 година оставя без разглеждане искането на Б. за изменение на решение № 494/12.04.2024 година по кнахд № 87/2024 година по описа на Административен съд гр. Търговище в частта му за разноските. Според съда искането е недопустимо като просрочено.

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на М. В. Б., чрез адв. Лалова, срещу определение № 1005/19.07.2024 година на Административен съд гр. Търговище по канд № 87/2024 година.

При така установеното, съставът на Върховния административен съд прави извод за недопустимост на частната жалба, при следните съображения от правна страна:

1. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Омуртаг е наказателно постановление. Съгласно чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Несъмнено решението по чл. 221 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН на касационната инстанция е окончателно - чл. 223 АПК. Същото влиза в сила в момента на неговото постановяване.

2. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети "Производства пред съда" в глава девета "Общи разпоредби". А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети "Производства пред съд", глава девета "Общи разпоредби", се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

3. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

4. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. В АПК допълването на съдебното решение се осъществява на основание чл. 176 АПК. В случая не се касае за допълване на решението по главния спор, а само в частта по разноските. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно: ГПК/АПК разграничават хипотезите на допълване на решението в частта по иска/жалбата по главния спор от допълване/изменение на решението в частта по разноските.

В конкретната хипотеза частният жалбоподател претендира изменение на решението на АС в частта за разноските. Способът за реализирането на това искане е обективиран в приложимия чл. 248, ал. 1 ГПК, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Съгласно соченото ТР, аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Втората касае изменение на вече определен размер разноски.

5. При съобразяване на доводите по т. 3 и т. 4 от настоящото определение следва да се направи извод, че необжалваемите съдебни решения постановени по реда на АПК във връзка със ЗАНН могат да бъдат допълнени/изменени в частта за разноските по искане на заинтересованата страна по реда на ГПК, чл. 248, в едномесечен срок от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

6. В конкретната хипотеза с определение № 1005/19.07.2024 година на Административен съд гр. Търговище по канд № 87/2024 година е оставено без разглеждане искането на Б. за изменение на решение № 494/12.04.2024 година по канд № 87/2024 година по описа на Административен съд гр. Търговище в частта му за разноските поради изтичане на преклузивния срок от постановяване на този съдебен акт.

7. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

8. Предвид мотивите на съда по т. 1 от настоящото определение, и тъй като несъмнено решението по чл. 221 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН на касационната инстанция е окончателно- чл. 223 АПК и същото влиза в сила в момента на неговото постановяване, при приложение на чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК в случая е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ето защо и процесната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради изчерпан инстанционен ред за съдебен контрол.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт съставът на Върховния административен съд