Решение № 5048 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10497/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К., действащ чрез законния си представител Н. Т. К. – родител /законен представител на малолетното дете/, против Решение № 24573/16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 7189/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение (ЕР) № 91016 от зас. № 83 от 27.05.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт не се основават на закона и събраните по делото доказателства; че експертните заключения на вещите лица не са обсъдени в тяхната цялост и предвид здравословното състояние на малолетното дете, както и че съдът не е съобразил, че няма промяна в липсата на ензима, във връзка с който при първоначалното освидетелстване ТЕЛК е определила 80 %. Твърди, че необосновано съдът се е позовал на Приложение № 1 към чл.63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, т.2.1, като липсата на кризи не се дължи на увеличаване на процента Г6ФД, а на грижите полагани от родителите. Посочва, че състоянието на детето не е стабилизирано, поради което за правилното приложение на НМЕ следва да се приеме основанието по т.2.2, както и четвъртото предложение – умерено увредено общо състояние. Детето, с неговите 28% Г6ФД попада, според класификацията на Световната здравна организация /СЗО/ в клас – III – умерен на липсващия ензим, което обстоятелство не е съобразено от съда. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени Експертно решение (ЕР) № 91016 от зас. № 83 от 27.05.2024 г. на НЕЛК и преписката се върне за ново произнасяне и определяне на вид и степен на увреждане – 80% с чужда помощ до навършване на 16 години на детето – [заличен текст]. Ответната страна – Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуален представител юрк. Е.Дурчова, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на съда. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че оспореното решение на Административен съд София - град е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение (ЕР) № 91016 от зас. № 83 от 27.05.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено Експертно решение № 90081 от 11.01.2024 г. на ТЕЛК към „Национална кардиологична болница“ ЕАД, с което е преосвидетелстван Д. Н. К. по документи и са му определени 20 % вид и степен на увреждане за срок от 3 години, поради общо заболяване „[заличен текст]“. Производството пред административния съд се е развило и приключило по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. В текста на нормата на чл. 112а от Закона за здравето законодателят е въвел императивно изискване решението на НЕЛК да бъде съобщено на заинтересованите организации, както и на освидетелстваното лице и на осигурителя. Нормата очертава кръга на лицата и организациите, които имат качеството на заинтересовани страни и на това основание, в конкретната хипотеза, те следва да бъдат конституирани в съдебния административен процес по обжалване решението на НЕЛК. В съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. С писмо, изх. № Ю-392/15.07.2024 г. по описа на НЕЛК, на основание чл. 152 АПК, административната преписка е допълнена и е посочено, че списъкът на заинтересованите страни в производството по издаване на оспорения административен акт се съдържа в копие на Уведомление с преп. № НЕЛК-022450/08.03.2024 г. - стр.26 от делото на АССГ. Въпреки горното, с определение № 16977 от 17.09.2024 г. съдията-докладчик е конституирал като страни по делото: жалбоподател - Д. Н. К., действащ чрез законния си представител Н. Т. К. и ответник – Национална експертна лекарска комисия. Останалите заинтересовани страни: ТЕЛК към „Национална кардиологична болница“ ЕАД гр.София, ТП на НОИ София-град, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София-град и Агенцията за хората с увреждания не са конституирани и не са участвали в производството по обжалване на оспорения административен акт. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно без участието на надлежна страна по спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Предвид изложеното конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежни заинтересовани страни, в случая, е довело до постановяване на недопустимо съдебно решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му поради наличието на такъв порок, то на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следва да извърши служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, но вече с участието на всички заинтересовани страни, а именно и ТЕЛК към „Национална кардиологична болница“ ЕАД, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София - град и ТП на НОИ София - град. С оглед гарантиране правото на участие и защита на заинтересованите страни в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия в производството с тяхно участие, след надлежното им конституиране като страни по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебните заседания и т. н. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение