Определение № 8630 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. З. М., чрез пълномощник адв. Стефанов, против определение № 28249 от 13.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8524/2026 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2808866 от 01.07.2026 г. на младши автоконтрольор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“. Частния жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. В тази връзка излага съображения и представя доказателства. Ответната страна – младши автоконтрольор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. З. М. срещу ЗППАМ № GPAM-2808866 от 01.07.2026 г. на младши автоконтрольор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация на ППС на собственик, който управлява МПС и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или тест за установяване концентрацията на алкохол и наркотични вещества и техните аналози или не изпълни предписанието за мед. изследване, биол. проби, док. анализатор - за срок от 6 месеца“. В жалбата е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166 от АПК. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ от АПК, като липсват и доказателства, обосноваващи вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им, както и такива обуславящи наличието на личен интерес, който да е с надделяваща степен на важност от този на обществения интерес. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните като е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящия състав. Оспорената заповед, с която е приложена принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за спирането му. Както посочва и съда в мотивите си, предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата до административния съд е посочено единствено, че се иска спиране на предварителното изпълнение на обжалвана ЗППАМ с оглед очевидната й незаконосъобразност и факта, че лишаването от превозно средство ще му нанесе трудно поправими вреди. Така поддържаните възражения са неотносими към предварителното й изпълнение, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани, както правилно посочва и съда в оспореното определение. Едва пред настоящата инстанция жалбоподателят представя доказателства, в т.ч. копия на амбулаторни листове и свидетелство за съдимост, които обаче не подкрепят твърдението му, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства ефективното упражняване на дейността му, както и че за него и близките му биха настъпили труднопоправими вреди. Същите нито доказват сферата на упражняваната от него трудова дейност, нито подкрепят изложените доводи във връзка с неговото здравословно състояние и това на баба му. В случая жалбоподателят не е доказал, че във връзка с наложеното предварително изпълнение на ЗППАМ, за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда по смисъла вложен от законодателя. Целта на прилагането на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците, релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на седмо отделение