Решение № 2755 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2012 г.

Решение № 2755 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Марийка Желева Латинова, действаща в качеството си на ЕТ "Мики- Марийка Латинова", гр. Димитровград, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1453/15.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2336/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 261101501/6.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден в обжалваната част с решение № 746/5.08.2011 г. на Заместник директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС за периода от 15.10.2007 г. - 31.12.2008 г. за сумата от общо 25 614,89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 034.33 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в хода на ревизията не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, но административният съд не е обсъдил този него довод и в резултат на това е постановил необосновано решение. Намира, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, но счита, че при определяне на данъчната основа органите по приходите са нарушили императивни законови разпоредби относно регулираните крайни продажни цени на тютюневите изделия. Сочи, че по отношение на тези стоки данъчната основа е определена чрез автоматично прибавяне на 6 % надценка към заплатената от нея цена, като получената сума е обложена с ДДС. Така определената стойност е по - висока от тази, посочена върху акцизния бандерол на цигарите, в резултат на което е определено и по-високо по размер задължение за ДДС. Навежда довода, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, тъй като вещото лице не е отговорило на въпроса относно момента, в който търговецът е достигнал оборот, изискващ задължителна регистрация по ЗДДС. Обосновава тезата, че приемайки допълнителното и непълно заключение на вещото лице по проведената СсчЕ, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до постановяването на неправилно решение. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваният съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция " ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в о. с. з. не се явява представител, не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е ревизионен акт /РА/ № 261101501/6.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден в обжалваната част с решение № 746/5.08.2011 г. на Заместник директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно допълнително начисления ДДС за периода 15.10.2007 г. - 31.12.2008 г. за сумата от общо 25 614,89 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 034.33 лв. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, съдът е приел, че оспореният РА в посочената му част е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. С него е приключило повторно проведено ревизионно производство, в хода на което е установено, че основната дейност на дружеството за ревизирания период е търговия на дребно с хранителни продукти, напитки, цигари и др. нехранителни стоки в два търговски обекта, находящи се в гр. Хасково. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е прието, че са налице основанията по ал. 1, т. 4 и т. 5 от същата норма. Този извод на органите по приходите е формиран въз основа на подадените в информационния масив данни от дневници за покупки и продажби на ревизираното лице и извършени насрещни проверки на доставчици на едноличния търговец през процесните данъчни периоди на 2007 г. и 2008 г. Същите са представили посочените в РД фактури за осъществени доставки на ревизираното лице, по отношение на които безспорно е установено, че не са отразени в счетоводството на едноличния търговец. Общата отчетна стойност на закупените стоки, изведена след обобщаване на фактурите в табличен вид, възлиза на сумата от 35 681.23 лв. за 2007 г. и на 74 074.83 лв. лв. за 2008 г. Ревизиращите са приели, че закупените стоки по неотчетените фактури са реализирани на вътрешния пазар, без да е издадена фактура за тяхната продажба, поради което данъчната основа следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като се съобразят данните, съдържащи се в предоставените от доставчиците и ревизираното лице счетоводни документи. Така са възприети декларираните от едноличния търговец надценки при продажбите, възлизащи на 10% за хлебните изделия, 15% за другите хранителни стоки и 6% за тютюневите изделия. При тези параметри, органите по приходите са изчислили за всеки месец размера на прихода, формиран от стойността на неосчетоводените фактури. Констатирали са, че към 30.09.2007 г. данъчните основи на извършените от търговеца облагаеми доставки за период, не по- дълъг от 12 месеца преди текущия, формират облагаем оборот в размер на 54 447,52 лв., поради което са приели, че е налице хипотезата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.10.2007 г. Тъй като това не е сторено и търговецът е регистриран на 18.11.2008 г., за периода 15.10.2007 г. - 17.11.2008 г. върху осъществените облагаеми доставки в общ размер на 138 309,59 лв., на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е определен като дължим ДДС в размер на 23 051.61 лв.. Към тази сума е прибавен и допълнително начислен ДДС в общ размер от 2 824,77 лв., определен върху приходите от продажби по неотчетените фактури за периода от 1.11.2008 г. до 17.11.2008 г. и от 18.11.2008 г. до 30.12.2008 г. Съдът е кредитирал основното и допълнителното заключение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, след като е преценил, че същото е компетентно, пълно и обективно дадено. Експертът е посочил, че определената в РА данъчната основа за извършените от едноличния търговец продажби на тютюневи изделия е съобразена с нормативните актове, касаещи крайните продажни цени на тютюневите изделия. След изготвена справка в табличен вид за отчитане на оборота и определяне на прага за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в заключението е формиран извод, че към 30.09.2007 г. е достигнат облагаем оборот, надвишаващ 50 000 лв. При така установените релевантни факти и обстоятелства, решаващият състав е преценил, че законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като събраните доказателства обосновават наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице по отношение на приложената от органите по приходите надценка за продажба на тютюневи изделия в размер на 6%, както и по отношение на датата, към която е достигнат оборот за задължителна регистрация на едноличния търговец по ЗДДС и е формирал извод за тяхната неоснователност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на атакувания съдебен акт решаващият състав не е изяснил спора от фактическа страна и необосновано е кредитирал оспореното от него допълнително заключение на вещото лице по проведената ССчЕ. Същото е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по отношение на определената в ревизионното производство данъчна основа, формирана от продажната стойност на тютюневи изделия, изрично е посочило, че начислената надценка от средно 6% върху неосчетоводените фактури и е съобразена с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията. Конкретизирано е още, че така определената продажна цена не е по - висока от тази, посочена върху акцизния бандерол на цигарите. Идентичен извод е формиран и в основното заключение на експерта, който в о. с. з. от 15.03.2012 г. е уточнил, че крайната продажна цена на тютюневи изделия на дребно с ДДС е тази, която е посочена върху бандерола на тютюневото изделие. От нея при доставките на едро е извадена търговската отстъпка, а разликата до крайната продажна цена формира печалбата на търговеца на дребно. В РА данъчната основа на неотчетените приходи от продажбата на цигари е изчислена, като е взета предвид търговската отстъпка от търговеца на едро и въз основа на тези стойности и установения оборот от продажби по ЕКАФП е определен и облагаемият оборот за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия. От съставената от експерта таблица № 1 е видно, че сумата от 50 000 лв. е достигната към 30.09.2007 г., с оглед на което правилен е изводът на съда, че за ревизираното лице на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че съпоставката на стойностите, фигуриращи в цитираната Таблица № 1 сочи, че дори и от размера на посочения облагаем оборот към 30.09.2007 г. да се извади общата стойност на начислената надценка по неосчетоводените фактури, то отново резултатът би надхвърлил сумата от 50 000 лв. и не би променил правилността на извода за наличие на предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС към 30.09.2007 г. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че необсъждането на възражението досежно неустановеността на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК е имало за своя правна последица постановяването на необосновано решение. Това е така, тъй като основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са предвидени алтернативно, а не кумулативно, поради което установяването само на едно от тях е достатъчно, за да обуслови извод за приложимост на реда за облагане по аналог. След като касаторът изрично заявява, че не оспорва основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, което се подкрепя и от събраните по делото доказателства, то сама по себе си евентуалната неустановеност на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК е ирелевантна. Още повече, че при констатираната липса на изискуемите се за осъществените продажби данъчни документи и неотчитане на приходите от тях, формираният от съда извод за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 е правилен. Изложените от него мотиви досежно законосъобразността на оспорения РА в коментираната му част напълно се споделят от касационната инстанция, която намира, че обжалваното решение не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение