Определение № 163 от 09.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2015 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. Н. Г., чрез адв. Б. Т., против разпореждане от 18.12.2014 г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 18780/2014 г., с което въззивната жалба на страната срещу решение на Софийски районен съд, е върната. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивно гр.д. № 18780/2014 г. е образувано по въззивна жалба срещу решение на СРС по гр.д. № 29943/2013 г., подадена от адв. Б. Т., в качеството му на пълномощник на А. Н. Г.. С разпореждане от 25.02.2014 г. жалбата е оставена без движение с указание жалбоподателят да представи пълномощно за адв. Т., който има такова само за пред СРС, или страната да подпише лично жалбата. С разпореждане от 18.1.2014 г. въззивната жалба е върната поради неизпълнение. Разпореждането е неправилно. Вярно е, че не е последвало изпълнение на указанията, дадени на 256.02.2014 г., но те са били незаконосъобразни. В първоинстанционното производство е представено пълномощно, с което А. Г. упълномощава адв. Т. да го представлява по делото. В упълномощителната сделка е записано, че „пълномощното е валидно пред СРС, ГО, 36 състав, гр.д. № 29943”, но по този начин е определено делото, по което адвокатът ще представлява упълномощителя, а не се ограничава представителната власт на довереника само до приключване на производството пред първата инстанция. На този извод сочи още и изричното овластяване на адв. Т. по упълномощителната сделка да подава молби, жалби и заявления, да прави искания, възражения и да обжалва всички актове на съда. Поради изложеното, неизпълнението на указанието за представяне на пълномощно за подаване на въззивната жалба от А. Г., чрез адв. Т., не е порок, който да е основание за прилагане на санкцията по 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В заключение, обжалваното разпореждане е неправилно. То следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. МОТИВИРАН от горното, съдът