Определение № 141 от 11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2087/2013 г.

Производството е образувано по молба с вх. № 8415/16.09.2013 г. на [фирма]-С. (с предишно фирмено наименование „Ю. И Еф Д. Б.”), чиито процесуален представител по пълномощие подържа искане за освобождаване на погрешно внесената от Б. – на основание т. 2 на чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса за разглеждане по същество на нейна частта касационна жалба с вх. № 1098/25.01.2013 г. Претендира се превеждане на същата по собствената й сметка с I.: B. и с B.: B. – на основание нейната недължимост при установената липса на приложно поле на касационния контрол. При преценката си по основателността на искането настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следните обстоятелства: С определение № 561 по настоящето дело от датата 25.VIІ.2013 г. не е било допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно определение № 654 на Русенския ОС, ТК, от з.з. на 12.ХII.2012 г. по ч. т. дело № 404/2012 г. Видно от служебна бележка на счетоводството на ВКС е, че към датата 14.ХІ.2013 г. сума в размер на 45 102.05 лв. (четиридесет и пет хиляди сто и два лева и пет стотинки) е налична по сметката на този съд за държавни такси. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, „за произнасяне по допускане на касационно обжалване” се събира проста такса (арг. чл. 73, ал. 1, предл. 1-во ГПК) в размер на 30 лв. при подаването на съответната касационната жалба. Докато при евентуално последващо разглеждане на такава жалба по същество, съгласно т. 2 на същия текст от процесуалния закон, се събира 50% от таксата, дължима за първоинстанционното пр-во, върху обжалваемия интерес. В настоящия случай Б. молител е внесла във връзка със своята частна касационна жалба с вх. № 1098/25.01.2013 г. по с/ка на ВКС за държавни такси в Б. не само простата държавна такса от 30 лв. /на датата 24.01.2013 г./, но така също и пропорционалната такса върху обжалваемия интерес, възлизаща на 45 102.05 лв. Внасянето на последната е било недължимо, предвид обстоятелството, че не е било допуснато касационното обжалване на горепосоченото въззивно определение на Русенския ОС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение