Определение № 499 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3881/2018 г.

ВКСIV гражданско отделение25.10.2018 г.докладчик Борис Илиев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. А. К., чрез назначения му по реда на ЗПП представител адвокат С. Д., срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 283 от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 305/ 2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 3881/ 2018 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. К., чрез назначения му по реда на ЗПП представител адвокат С. Д., срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 283 от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 305/ 2018 г., с което е потвърдено разпореждане на Пазарджишки окръжен съд от 05.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 827/ 2017 г. По този начин е върната подадената от Д. К. частна жалба срещу определение на Пазарджишки окръжен съд от 11.01.2018 г. по горепосоченото дело в частта, в която се обжалва отказът за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20158890400914, образувано въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение срещу Д. К., отказът за обезсилване на издадената заповед и потвърждаването на разпореждането за незабавно изпълнение. Жалбоподателят оспорва извода на апелативния съд, че частната жалба срещу определението на окръжния съд от 11.01.2018 г. е недопустима в посочените части, като претендира, че последното не съставлява окончателен акт на въззивна инстанция и поради това подлежи на контрол от горестоящия съд. Счита, че частната му жалба подлежи на разглеждане по същество и поради това моли въззивното определение да бъде отменено, като поддържа, че то следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно. Ответната страна [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Обжалва се определение на апелативен съд, с което е потвърден преграждащ акт на въззивен съд, постановен в заповедно производство. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.8, заповедното производство е уредено като двуинстанционно и актовете, които постановява контролната инстанция в това производство, (включително преграждащите), са окончателни и не подлежат на обжалване. Това тълкуване обвързва всички съдилища в България, включително Върховния касационен съд (чл.130 ал.2 ЗСВ). Поради това обжалваното определение е окончателно (без оглед, че в самото него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване) и частната жалба срещу него не може да бъде разгледана по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

2