Определение № 163 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 434/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Й. К. И. от [населено място] частна жалба против определение № 474 от 14.11.2022г. по в.ч.гр.д.№ 399/2022г.на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане въззивната му жалба с вх.№ 7765 от 5.10.2022г. против решение от 29.09.2022г. по гр.д.№ 690/2022г. на ОС Велико Търново и е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от Х. И., с който желае подадената частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: С обжалваният акт е оставена без разглеждане /като недопустима поради подаването й от лице, което няма право на жалба/ въззивната жалба на Й. К. И. с вх.№ 7765 от 5.10.2022г. против решение, с което е допуснато пълно осиновяване на детето С. С. М. от Х. И., определено е името на детето и е постановено съставянето на нов акт за раждане, в който осиновителката да се впише като негов родител. Мотивите на АС Велико Търново са, че законът /чл.98 СК/ изчерпателно посочва лицата, които могат да обжалват постановеното решение по искане за осиновяване и приемният родител /какъвто е жалбоподателят/ не е сред тях. В настоящият случай пълното осиновяване е по чл.100, ал.2, т.3 СК, вр. чл.93, ал.2 и ал.3 СК – без съгласие на родителя, когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване /т.е. в продължение на шестмесечения срок родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателна причина – чл.84, ал.2 СК/. В подадената срещу така постановеният акт частна жалба, жалбоподателят твърди, че на 3.10.2022г. е припознал детето, но нито представя доказателства за това, нито прави искане да му бъде предоставена възможност за представянето им. Настоящият съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за правилен. Осиновявянето е правен акт, със значими и специфични последици, който стриктно се подчинява на изрично регламентираната правна уредба, установена в Семейния кодекс. Водещ е правният интерес на детето като се цели да му се осигурят родителски грижи и семейна среда. Осиновяването се извършва при установени правила и критерии, а допускането му е в резултат на производство, за което са приложими специални правила, съдържащи гаранции, че допуснатото осиновяване ще бъде в интерес на детето, ще е в съответствие със закона и морала и при съобразяване на целите и предназначението на института. Видът, характерът и значението на производството по осиновяване налагат установените в закона правила да се тълкуват стриктно. Законът /чл.98 СК/ изчерпателно посочва лицата, които имат право да обжалват решението по допускане на осиновяването и в настоящата хипотеза на чл.100, ал.2 те са: осиновяващият, осиновявания и прокурора. Частният жалбоподател е член на приемното семейство, в което детето е било настанено, считано от 25.07.2018г. и не е сред посочените лица, на които законът предоставя възможност за обжалване. Твърдението на жалбоподателя за това, че е изпълнил процедурата по припознаване на детето не може да бъде обсъждано, защото не е представил надлежен акт за това. /Частната жалба е от 1.12.2022г. и ако такъв акт е бил издаден на 3.10.2022г., както се твърди в жалбата, жалбоподателят е разполагал с време да го представи/. Освен недоказано, твърдението е и ирелевантно. Първо, защото съгласно чл.64, ал.1 СК само родител може да припознае дете, а в случая по делото няма данни частният жалбоподател И. да е родител на детето С. и второ, защото както беше посочено по-горе, родителят няма право да обжалва решението за допускане на пълно осиновяване в настоящата хипотеза. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалваният акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд