Определение № 785 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 659/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Й. Д. от гр. София чрез адвокат Д.Славчева срещу Определение № 24148 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2480/2024 г. по описа на Административен съд- София град, с което е върната предявената от частната жалбоподателка искова молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка твърди неправилност на обжалваното определение на основанията по чл.209, т.3 от АПК и моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици, тъй като в срока за отстраняване нередовностите на исковата молба ищцата била посочила надлежния ответник – Министерство на образованието и науката. В срока по чл.232 от АПК насрещната страна е депозирала писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която подлежащото на инстанционен съдебен контрол прекратително определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по предявен от Л. Й. Д. от гр. София срещу проф. Г. Цоков – министър на образованието и науката иск за бездействие по поставени от ищцата на ответника въпроси, свързани с личния й статус в науката и реформите в науката, неслучили се вече 35 години от демократичното развитие на държавата ни. След двукратно оставяне на исковата молба без движение, предоставянето на правна помощ и двукратно назначаване на процесуален представител по ЗПП, с втора уточнителна молба от 19.09.2024г. / л.77 по делото/ ищцата чрез адв. Д.Славчева е уточнила, че предявеният от нея иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203, ал.1 от АПК- за вреди от незаконосъобразно бездействие на орган на администрацията – министърът на образованието и науката да се произнесе по множество молби, подадени от ищцата и приложени към нейна първоначална молба вх. №94-7147-18.12.2023г., като искът е насочен срещу министъра на образованието като административен орган, а не срещу проф.Г. Цоков като физическо лице. Претендираните вреди са както имуществени, така и неимуществени, посочени като определяем размер. С Разпореждане № 19998 от 15.10.2024г. по делото исковата молба на Л. Д. е оставена за трети път без движение с изрични указания в 7-дневен срок от съобщението същата да уточни от какво точно претендира настъпване на вредите – от мълчалив отказ или от незаконосъобразно бездействие- от една страна, а от друга – да посочи надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК, доколкото неправилно искът е насочен срещу административен орган, а не срещу юридическото лице – Министерство на образованието и науката. Разпореждане № 19998/15.10.2024г. е съобщено на ищцата чрез адв.Д.Славчева на 07.11.2024г. С поредно уточнение на исковата молба от 12.11.2024г. изрично е посочено, че исковата молба се поддържа като такава, предявена срещу проф. Г. Цоков в качеството му на министър на образованието и науката при и по повод изпълнение на служебните му задължения. С обжалваното в настоящото производство определение на основание чл. 205, ал. 2, изр. 2 от АПК, съдът е върнал исковата молба като недопустима поради предявяването й срещу ненадлежен ответник и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на оспореното определение. Съдът правилно е приложил закона, като е приел, че искът е недопустим, тъй като исковата претенция е предявена срещу ненадлежен ответник. По делото безспорно е установено, че както с първоначалната искова молба, така и с уточняващите такива, ищцата твърди, че претендира за обезщетяване вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от административна дейност – незаконосъобразни действия и/ или мълчалив отказ на министъра на образованието и науката в качеството му на административен орган. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в АПК - чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Законодателят изрично е постановил срещу кого трябва да се насочи искът в производството по чл.203 и сл. от АПК - надлежен ответник по тези искове е юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите – чл. 205, ал. 1 АПК. С оглед обстоятелствата, на които се основава предявения иск, правилно съдът е приел, че надлежен ответник в случая е Министерство на образованието и науката, а не министърът като административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 2 АПК със свое разпореждане № 19998/15.10.2024г. по делото АССГ изрично е указал на ищцата срещу кого следва да насочи иска си – министерство на образованието и науката и й е дал възможност в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани тази нередовност на исковата молба или да заяви дали поддържа иска си срещу първоначално заявения ответник, а именно министърът на образованието и науката. В случая ищцата не е изпълнила изричните указания на съда по чл. 205, ал. 2 от АПК и отново е посочила като ответник министъра на образованието и науката, който се явява ненадлежен такъв, с оглед на което съдът правилно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилно приложение на закона, предвид това, че ищцата била посочила надлежния ответник – министерство на образованието и науката. Нито в първоначалната си искова молба, нито в която и да било от трите, допълнително представени по делото уточнения на първоначалната искова молба, ищцата не е сочила като ответник Министерство на образованието и науката. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във вр. чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение