Определение № 10044 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 60, ал. 10 от АПК. Образувано е по частна жалба на ДЗЗД „ЗДРАВЕ“, представлявано от адв. Н. Седефов, против Определение № 32893/23.08.2026 г., постановено по адм. д. № 10382/2026 г. по описа на Административен съд София-град, Второ отделение, 25-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № РВЕ26-РД09-405/07.08.2026 г. на кмета на район „Възраждане“ – Столична община. В частната жалба се поддържа неправилност на определението. Твърди се, че не са налице конкретни предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, а административният орган и първоинстанционният съд са се позовали единствено на обществената значимост на ученическото хранене. Излагат се съображения, че към момента на издаване на заповедта и на постановяване на първоинстанционното определение жалбоподателят е разполагал с действащ договор за наем на обекта до 15.09.2026 г., поради което не е съществувала непосредствена опасност от прекъсване на услугата. Поддържа се още, че не са обсъдени относимите факти и доказателства и че не е извършена необходимата преценка за съразмерност. Иска се отмяна на обжалваното определение и на разпореждането за предварително изпълнение. Ответникът – кметът на район „Възраждане“, Столична община, оспорва частната жалба. Поддържа, че предварителното изпълнение е необходимо с оглед обществения интерес от непрекъснато предоставяне на ученическо столово и бюфетно хранене, предстоящото изтичане на договора с досегашния наемател и необходимостта новият оператор да извърши своевременно необходимите подготвителни действия. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на административен акт може да бъде допуснато при наличие на някоя от изрично посочените в закона предпоставки. Предварителното изпълнение е изключение от общото правило за суспензивния ефект на оспорването, поради което предпоставките за допускането му подлежат на стриктно и ограничително тълкуване. В тежест на административния орган е да обоснове конкретното наличие на една или повече от тези предпоставки и необходимостта именно от предварително изпълнение на акта. В случая административният орган е изпълнил това изискване. Със Заповед № РВЕ26-РД09-405/07.08.2026 г. е утвърдено класирането на участниците в проведената процедура и е определен наемател на обект № 3 – помещения за ученически стол и ученически бюфет, находящи се в сградата на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“. В разпореждането за допускане на предварително изпълнение органът се е позовал на обществения интерес от непрекъснато предоставяне на ученическо хранене, но не се е ограничил до общо посочване на обществената значимост на тази дейност. Като конкретни обстоятелства са посочени приключването на конкурсната процедура през август 2026 г., предстоящото начало на учебната година, изтичането на действащото наемно правоотношение и необходимостта определеният наемател да извърши преди започването на дейността редица организационни, технически и административни действия. Посочено е, че подготовката включва приемане и подготовка на обекта, ремонтни дейности, оборудване, осигуряване на персонал, организация на снабдяването и изпълнение на нормативните изисквания за безопасност на храните. Обосновано е, че тези действия изискват технологично време и че отлагането на изпълнението до приключване на съдебния контрол би могло да доведе до невъзможност или сериозно затруднение на своевременното започване на дейността. При така изложените мотиви е налице конкретна връзка между установените факти и необходимостта от предварително изпълнение на заповедта. Следователно неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че органът се е ограничил до абстрактно позоваване на обществената значимост на ученическото хранене. Неоснователно е възражението, че наличието на действащ договор с жалбоподателя изключва необходимостта от предварително изпълнение. Действително, договорът от 30.08.2023 г. е сключен за срок от три години, считано от 15.09.2023 г. до 15.09.2026 г., поради което към датата на издаване на административния акт жалбоподателят е разполагал с действащо правоотношение за ползване на обекта. От чл. 27 от договора не се установява самото определяне на нов наемател да представлява основание за предсрочното му прекратяване. Това обстоятелство обаче не препятства предварителното изпълнение на административния акт. То означава единствено, че до изтичането на договорения срок – 15.09.2026 г. – фактическото ползване на обекта от жалбоподателя се основава на съществуващото наемно правоотношение. Предварителното изпълнение на заповедта за определяне на нов наемател не следва да се разбира като предсрочно прекратяване на този договор. Релевантно за настоящото производство е обстоятелството, че непосредствено след изтичането на съществуващото правоотношение следва да бъде осигурена непрекъснатост на дейността в обекта. Именно в този аспект е преценена необходимостта от предварително изпълнение – за да бъде своевременно определен и организационно обезпечен новият оператор, така че изтичането на действащия договор да не доведе до прекъсване на ученическото хранене. Законосъобразността на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК се преценява с оглед на установените към момента на издаването му факти и на конкретно обоснованата необходимост от предварително изпълнение. Последвалото изтичане на срока на договора не заличава необходимостта, която е съществувала непосредствено преди тази дата, нито превръща в незаконосъобразно първоначално законосъобразно допуснатото предварително изпълнение. Обстоятелството, че към настоящия момент жалбоподателят вече не разполага с договорно право на ползване на обекта, не му създава право да продължи да го ползва до приключване на спора относно законосъобразността на основния административен акт. Същевременно то не освобождава съда от преценката по чл. 60 АПК, но не води до отпадане с обратно действие на установената към момента на разпореждането необходимост от своевременно обезпечаване на дейността. Неоснователно е и позоваването на Определение № 66/07.01.2025 г. по адм. дело № 11824/2024 г. на Върховния административен съд. В посочения случай административният орган се е позовал общо на „важни“ държавни и обществени интереси, без да изложи конкретни съображения, обосноваващи необходимостта от предварително изпълнение. Настоящият случай е различен. Административният орган е свързал обществения интерес с конкретен времеви период – приключването на процедурата непосредствено преди началото на учебната година, изтичането на действащото наемно правоотношение и необходимостта от своевременна организация на дейността от новия оператор. Неоснователно е и възражението за нарушение на принципа на съразмерност. Действително частният интерес на жалбоподателя е конкретен, доколкото към момента на издаване на заповедта той е бил действащ наемател. Този интерес обаче е ограничен по време от самия договор – до 15.09.2026 г. Срещу него стои общественият интерес от непрекъснато осигуряване на ученическо хранене и от недопускане на период, в който след изтичането на съществуващото правоотношение обектът да остане без оператор. При тези данни допуснатото предварително изпълнение представлява подходяща и необходима мярка за предотвратяване на посочения риск и не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел. Правилно Административен съд – София-град е приел и че имуществените последици за жалбоподателя от предварителното изпълнение не обосновават неговата отмяна, доколкото правната защита срещу основния административен акт остава запазена. По изложените съображения настоящият състав приема, че административният орган е изложил конкретни фактически и правни съображения, от които се установява необходимостта от предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, а първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу него. Определението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236, Върховният административен съд, четвърто отделение,