Определение № 112 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 24450/27.02.2014 г. на В. И. В. против разпореждане от 19.02.2014 г. за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по ч.гр.д. № 15130/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отказано освобождаването му от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС по частна жалба вх. № 18557/17.02.2014 г. против определение от 6.02.2014 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по частното дело. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: По повод искане на В. И. В. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена частна касационна жалба против определение № 20311 от 5.12.2012 г. по ч.гр.д. № 15130/2012 г. на СГС, е постановено определение от 6.02.2012 г., с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство. Определението е атакувано с частна жалба вх. № 18557/17.02.2014 г., в която е направено искане да се отмени определението от 6.02.2014 г., както и В. И. В. да бъде освободен от заплащане на държавни такси и от заплащане на адвокат, който да приподпише касационната жалба. С разпореждане от 19.02.2014 г. съдът е дал указания на В. И. В. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.00 лв., с което е отказал освобождаването му от заплащане на държавна такса по частната жалба. Атакуваното разпореждане е неправилно. От една страна съдът дължи изрично произнасяне по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол /Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, т.5/. От друга страна при преценка по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства, въз основа на които да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. В случая В. В. е декларирал доходи пенсия за него и съпругата му общо 649.26 лв. и 62 лв. от земемеделски земи или месечен доход от 711.26 лв. /останалите суми 540 плюс 294 лв. са помощи от близки, с които се подпомага издръжката, но тези лица не дължат заплащане на разходите по воденето на дела/. При декларирани разходи за лечение в размер на 482 лв. следва, че В. И. В. и съпругата му разполагат с 229.26 лв. за издръжката си, което обосновава извода, че са налице условията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 15.00 лв. по частна жалба вх. № 18557/17.02.2014 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение