Решение № 1785 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 762/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Чорбаджийски срещу решение №36643 от 6.11.2025 г., постановено по административно дело №10680 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което е отменена заповед рег. №5364з-4632 от 26.09.2025 година на директора на дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи и е освободен незабавно А. А. А., гражданин на Саудитска Арабия, [р. дата] с личен номер на чужденец /[ЛНЧ] от Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Развиват се подробни доводи и се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на подадената жалба на чужденеца срещу издадения административен акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. А. А., представляван от процесуалния представител адвокат Радославова оспорва така подадената касационна жалба. Твърди, че решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава подробно писмено заключение, в което поддържа неправилност на решението на административния съд и основателност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед рег. №5364з-4632 от 26.09.2025 година на директора на дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи за продължаване до 28.03.2026г. на принудителното настаняване на А. А. А., гражданин на Саудитска Арабия, [р. на дата] с личен номер на чужденец /[ЛНЧ] в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“. Съдът е приел, че в настоящия случай, независимо от факта, че срокът на продължаването попада в общия 12-месечен срок по чл.15 пар.6 от Директива 2008/115 и чл.44 ал.8 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, както и че задържането е с цел извеждане, не били спазени законовите предпоставки за продължаване на срока за настаняване на саудитския гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ - конкретно общия срок на пребиваване на саудитския гражданин на територията на страната надхвърлял разумните срокове по смисъла на ЕКПЧ. Посочено е, че представеното писмо от Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ не съдържало никаква конкретна информация за поведението на чужденеца, както и нямало доказателства, че същия щял да се укрие, поради което можело да бъдат наложени и по леки мерки. Посочва, се че действително чужденеца бил задвижил процедура по приемането му в Канада, но това била много бавна процедура, извършвана от канадските власти. Допълнително съдът е приел и, че били налице данни за влошено здравословно състояние, поради което се налагало извеждането му от специалния дом за настаняване на чужденци. Решението е неправилно. Съдът и допуснал нарушение на материалния закони необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 пр.1 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Със заповед регистрационен номер №З-266 от 05.02.2024 година на председателя на Държавната агенция за национална сигурност на чужденеца А. А. А., гражданин на Кралство Саудитска Арабия била наложена принудителна административна мярка на основание чл.42 ал.1 т.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, експулсиране в Саудитска Арабия и забрана за пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от 10 години. Заповедта, след провеждане на надлежен съдебен контрол, е влязла в сила. Поради което така наложената принудителна административна мярка е подлежала на изпълнение. С процесната заповед от 26.09.2025 година на основание чл.44 ал.8 изр. 3 от ЗЧРБ е продължен срока на принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци със срок на продължаването до 28.03.2026 година. Чужденецът, няма спор, е влязъл нелегално на територията на Република България на 24.10.2021г. с тенденция и желание за пребиваване на територията на Канада, за което е била задвижена процедура по пребиваването му в посочената държава. Междувременно са извършени многократни процедури във връзка със статута на лицето, както за физическото, така и за психическото му състояние. Налице е непрекъсната кореспонденция и опит за уреждане на административните необходимости, свързани с неговия престой – молби до Държавната агенция за бежанците, производства, изслушвания, прегледи от специалисти / включително психиатрични/, проверка и кореспонденция с други държави за опит за връщане в трета страна, не тази на произход и всичко необходимо. Налице е едно изключително активно поведение на администрацията, което да даде възможност на чужденеца да бъде с уреден по законов начин статут. В решението си дори първата инстанция признава, че нито срокът е по-дълъг от законово определения, както и че целта на посочената заповед е във връзка с вече определеното задължение на органите на МВР за извеждането му не само от страната, но и от територията на Европейския съюз. Налице е и доклад на Държавната агенция за национална сигурност, в която е посочено, че лицето представлява опасност за националната сигурност. В допълнение следва да се отбележи и, че към момента на постановяване на решението на първата инстанция не е имало възможност за налагане и на по-лека – лицето не притежава документи за самоличност и няма доходи, нито данни за друг тип пребиваване на територията на държавата. Би следвало при следващо разрешаване на въпросите му със статута на пребиваване да бъдат съобразени и висящото производство пред Държавната агенция за бежанците и допълнителните данни за евентуално / неподкрепено с доказателства, твърдение за настаняването му в частен дом и други. Поради тези данни първата съдебна инстанция тълкувала неправилно закона и приложението му, включително посочените от самия него Директиви и решение на ЕСПЧ, поради което е постановил неправилно решение, което на основанията по чл.209 т.3 пр.1 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отхвърли подадената жалба срещу заповедта на директора на дирекция „Миграция“. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение