Определение № 3621 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „РОУЗИ ПЛАНТС” ЕООД, [населено място], против определение № 57/26.01.2026 г. по възз. гр. д. № 474/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С обжалваното определение, в производство по чл. 248 ГПК, е изменено решение № 417/13.10.2025 г. по възз. гр. д. № 474/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта за разноските, като е осъдено „РОУЗИ ПЛАНТС” ЕООД, [населено място] да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ [населено място], възнаграждение на адвокат във въззивното производство на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв. в размер на 2700 лв. с ДДС, вместо присъдените 4200 лв. с ДДС, като е отхвърлена молбата с правно основание чл. 248 ГПК на жалбоподателя в останалата й част като неоснователна. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи, че в хода на процеса на ищеца е била преведена сумата 4 855,42 лв., представляваща част от присъденото му обезщетение, поради което не е било налице основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Според жалбоподателя, дори да се приемело, че е налице хипотеза на безплатна правна помощ, размерът на присъденото възнаграждение от 2 700 лв. с ДДС е завишен и несъразмерен. Ответната страна М. Я. Б., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК представя отговор, чрез процесуалния си представител, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция до окончателното приключване на делото - аргумент от чл. 81 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се следват разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. При своевременно и надлежно заявено искане, всяка от съдебните инстанции е длъжна да се произнесе по отговорността за разноски като я разпредели между страните в зависимост от изхода на спора с акта, с който приключва разглеждането на делото. Производството пред Окръжен съд – Пазарджик е образувано по въззивни жалби на двете страни в процеса, като частният жалбоподател - ответник е обжалвал първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска по чл. 200 КТ за разликата над сумата 3 500 лв. до присъдения размер от 7 000 лв., а ищецът - в отхвърлителната част - за разликата над сумата 7 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв. Въззивният съд е потвърдил обжалваното решение в обжалваните му части, поради което по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК за ищеца е възникнало право да получи разноски във въззивното производство, съответстваща на потвърдената осъдителна част от първоинстанционното решение. С въззивната жалба, подадена от М. Б., чрез адв. В., е било поискано присъждане на разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. /съгласно договореното между ищеца и „Адвокатско дружество В. и Б.“, [населено място], че оказаната му правна помощ по делото е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв./. В представения списък по чл. 80 от ГПК отново е упоменато, че адвокатското дружество оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца. С въззивното решение, съдът е осъдил ответника да заплати в полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“, [населено място], възнаграждение на адвокат на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв. в размер от 4 200 лв. с ДДС. След подадена от „РОУЗИ ПЛАНТС” ЕООД молба с правно основание чл. 248 от ГПК, с обжалваното определение съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е намалил присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. от 4 200 лв. с ДДС на 2 700 лв. с ДДС. Неоснователно е възражението на ответника за липса на предпоставки за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. с оглед плащане на част от обезщетението от 4855,42 лв. на ищеца. Обезщетението е еднократно плащане на задължение от ответника за обезщетяване на неимуществени вреди и не би могло да се приеме, че това лишава ищеца от правото му да ползва безплатна правна помощ, предвид липсата на други данни за материалното му състояние. Съставът на ВКС намира обаче, че определеното от Окръжен съд - Пазарджик адвокатско възнаграждение за адвоката на ищеца по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото, определена с оглед на подлежащите на установяване факти и направените от страните твърдения и възражения. В случая при защитаван интерес във въззивното производство от 31 500 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС е 3170 лв. без ДДС, като с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция дължимия минимален размер на възнаграждението за адвокат на ищеца би бил 422,66 лв. с ДДС. Същевременно обаче, както е приел и въззивният съд, съдът не е обвързан от установения с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждения, с оглед постановено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, цената на защитавания във въззивното производство интерес, обема на предоставената от адвоката защита, в т.ч. и чрез подаване на въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, както и отговор по въззивната жалба на ответника, проведено едно открито съдебно заседание по делото, в което не са събирани доказателства, и в което пълномощника на ищеца се е явил, и изхода на делото пред въззивната инстанция, дължимото адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца във въззивното производство, следва да бъде определено на 800 лв. с ДДС /или 409,03 евро с ДДС/. Предвид изложеното обжалваното определение на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, следва да се отмени и решение № 417/13.10.2025 г. по възз. гр. д. № 474/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, следва да се измени, като се отмени в частта му, имаща характер на определение, с която жалбоподателя „РОУЗИ ПЛАНТС” ЕООД, [населено място] е осъден да заплати в полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“, [населено място] разноски за въззивното производство, на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в разликата над 800 лв. с ДДС до размера от 4200 лв. с ДДС. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение