Определение № 1836 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 485/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6470 от 07.04.2025 г., подадена от П. А. П., чрез процесуален пълномощник, за допълване на определение № 904 от 20.03.2025 г. в частта относно разноските, като на молителя се присъдят такива съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1 330 лв., сторени за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба, за което са представени съответни доказателства. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – касаторът К. А. П., чрез процесуален пълномощник, изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата, както и заявява евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в съответния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна. С определение № 904 от 20.03.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 397/2023 г. на Апелативен съд – Варна, по касационна жалба на К. А. П. – трето лице помагач на страната на БИЗНЕСКОНСУЛТ ООД. Съгласно този окончателен резултат по спора и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК има основание касаторът да понесе отговорността за сторените от насрещната страна разноски. При постановяване на определението си по чл. 288 ГПК съдът е приел, че искането на ответника по касация за разноски не е подкрепено с доказателства, поради което не е присъдил такива. При повторен преглед се констатира, че доказателствата за извършване на разходите (под формата на разписка) се намират на л. 53 по делото и са били своевременно представени с отговора на касационната жалба, но не са били хронологично пришити след него. Видно от разписката на л. 53, която е двустранно подписана, същата обективира и сключен договор (с посочени страни, основание и предмет) между молителя и неговия пълномощник за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба срещу определено възнаграждение в размер на 1 330 лв., заплатено в брой. Възнаграждението не е прекомерно по критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК - то съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, вкл. спецификата на касационното производство, и е справедливо и обосновано с оглед положения от пълномощника труд. Предвид изложеното, възражението за намаляване на надлежно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение