Решение № 219 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 807/2010 г.

Решение № 219 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 807/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 126 от 8.04.2010 г. по гр. д. № 906/09 г. Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 146 от 31.07.2009 г. по гр. д. № 189/07 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил исковете на В. И. Т., Карамфила И. Д., С. И. Ш. и Е. И. Т. срещу Запро И. Д., действуващ като [фирма], за собственост на парцел ХIХ в кв. 327 по плана на [населено място]. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Т., Карамфила Д., С. Ш. и Е. Т.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация Запро Д., действуващ като [фирма], оспорва жалбата. С определение № 87 от 1.02.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали искът за собственост е допустим или е неоснователен, ако процедурата по възстановяване собствеността на земеделски имот не е завършена, тъй като за възстановения имот няма издадена скица. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания въпрос настоящият състав изразява следното становище: Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в редакцията с ДВ бр. 17 от 1.03.1991 г., ОСЗ се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на заявлението, т. е. няма изискване към решението да бъде приложена скица. С изменението на текста с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г. законодателят е формулирал изисквания, че в решението с което се възстановява правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. С оглед на записаното изискване, скицата е условие за индивидуализирането на имота, но когато в решението имотът е описан чрез посочване на номера му по кадастрален план, включително и по действуващия към момента на постановяване на решението, следва да се приеме че имотът е надлежно индивидуализиран, дори и границите му да не са посочени, тъй като границите са нанесени в кадастралния план и се определят от него. Дали към решението има приложена и заверена скица, ако имотът е индивидуализиран по посочения по-горе начин, има значение за основателността на предявения иск, ако се приеме, че наличието и е задължителен елемент от фактическия състав по възстановяване на собствеността, но не и за допустимостта на иска. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че практиката в решения № 24 от 1.11.1999 г. по гр. д. № 1912/97 г. на ВС IV ГО, № 31 от 12.03.2004 г. по гр. д. № 2589/02 г. на ВКС IV ГО и № 476 от 17.03.2005 г. по гр. д. № 2712/03 г. на ВКС IV ГО е правилна, но те касаят хипотези които не са идентични със спора между страните. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли исковете съдът е приел че ищците не са доказали че правото им на собственост върху имота е възстановено. Съдът осъществил косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ и приел че то е незаконосъобразно, тъй като било подписано само от трима, вместо от седем члена. Имотът освен това се намирал в строителните граници на [населено място], но не била приложена заверена от общината скица, нямало посочени граници и съседи на имота. Съществувала и пречка за възстановяването му, тъй като имотът бил отреден за стопански двор на ТКЗС и към момента на постановяване на решението бил застроен, като неотносимо към спора било обстоятелството дали постройката е законна, тъй като законът не поставял такова изискване. В касационната жалба се излагат твърдения, че изводите на съда са незаконосъобразни. Към решението не било необходимо да бъде приложена скица, тъй като имотът бил индивидуализиран с планоснимачен номер. Ако съдът считал, че към решението не е приложена скица, то следвало за прекрати производството, а не да отхвърли иска като неоснователен. Съдът извършил и нарушение на процесуалните правила, тъй като отказал да събере доказателства за състава на ОСЗ, с които касаторите целели да докажат че решението е постановено от законен състав. Затова и изводите му за това, от колко члена е трябвало да бъде подписано решението, били необосновани. Не било налице и ограничението за възстановяване на имота по чл. 10б ЗСПЗЗ. Искът е с правно основание чл. 108 ЗС, затова преди всичко ищецът трябва да докаже своето право на собственост. Според касатора, решението на ОСЗ го легитимира като възстановен собственик. С оглед отговора на поставения въпрос настоящият състав счита, че липсата на скица към решението на ОСЗ не е основание за отхвърляне на иска, тъй като в него имотът е индивидуализиран с планоснимачен номер по кадастралния план. Жалбата е неоснователна в частта, касаеща изводите на съда за наличие на пречки за възстановяване на собствеността, предвид незаконното строителство на сушилнята. Съществува разлика в основанията за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ има предвид строителство на отделна сграда от физическо лице и в този случай се следи дали сградата е била започната или е била законно построена до 31.03.1991 г. от физическо лице. Разпоредбата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. За разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, за нормата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ не съществува нормативно изискване за законност на извършеното строителство В този смисъл е и решение № 496 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 1011/09 г. на ВКС I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По тези съображения и с оглед фактите по делото настоящият състав счита, че жалбата в тази част е неоснователна и съдът законосъобразно е приложил нормата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Жалбата е основателна в частта, в която въззивният съд е приел че решението на ОСЗ е нищожен на административен акт тъй като е издаден му от административен орган действал в незаконен състав. Представеното официално заверено фотокопие съдържа подписите на началник, заместник началник и един член. Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.) която определя какъв е съставът на поземлените комисии е отменен с ДВ бр. 44/01 г. Приет е нов чл. 60а, обнародван с ДВ бр. 31 от 2003 г., според който решението на ОСЗ във връзка с възстановяването на собствеността се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители от службата. Като е отказал на касатора събиране на доказателство, заповедта с която са определени кои са лицата които следват да подписват решенията на ОСЗ, въззивният съд е извършил процесуално нарушение. То обаче не е съществено, тъй като ищцата не е нямала право имотът да и бъде възстановен, независимо от съществуващата пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ, затова и исканото доказателство не би довело до друг резултат. Съгласно определението в чл. 2 ЗСПЗЗ, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, не са включени в горския фонд, не са застроени със сгради на промишлени или други предприятия, не са заети от мини и кариери, енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения. Нормата е доразвита с чл. 1 ППЗСПЗЗ като е допълнено, че земеделски земи са стопанските дворове на ТКЗС които са извън урбанизираните територии ако не са застроени. Претендирания имот действително е бил земеделска земя и стопански двор на ТКЗС, но се намира в регулация и е застроен, затова не представлява земеделска земя която може да бъде възстановена на бившия и собственик. Предвид горните съображения, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за платени такива, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС