Определение № 39 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1245/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 69186/01.12.2021 г., подадена от „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 60138 от 12.11.2021 г. в частта за разноските, като се присъдят на дружеството сторени такива за платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, с оглед изхода на спора в касационното производство и съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу лечебното заведение искове, или сума в размер на 5 446 лв. с ДДС. Молителят твърди, че е представил доказателства за реалното заплащане на поисканите с настоящата молба разноски още в производството пред въззивната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по молбата – „Софарма Трейдинг“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, който оспорва искането за изменение на решението. Счита, че то е направено едва в настоящото производство по реда на чл. 248 ГПК, като не е било заявено до приключване на устните състезания в касационната инстанция, поради което същото се явява несвоевременно релевирано. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е депозирана от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. По т. дело № 1245/2020 г., образувано по касационна жалба на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, настоящият съдебен състав е постановил решение № 60138 от 12.11.2021 г., с което е отменено въззивно решение № 850 от 21.04.2020 г. по в.т.д. № 4544/2019 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е отменено частично решение № 1994 от 08.10.2018 г. по т.д. №719/2018 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част, и вместо него е постановено друго, с което „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е осъдено да заплати на „Софарма Трейдинг“ АД сумата от 148 524.29 лв. – неплатена част от цена за доставени лекарствени продукти в периода 04.01.2017 г. до 12.01.2018 г. в изпълнение на договор между страните № Д 4-79/2016, както и сумата от 1 890 лв. – лихва за забава върху същата сума до датата на предявяване на иска – 13.04.2018 г. Като краен резултат от инстанционното разглеждане на спора тези искове са отхвърлени в посочените размери и периоди. С оглед изхода на делото, в тежест на „Софарма Трейдинг“ АД е възложено заплащането на сторените от касатора в касационната инстанция разноски, а именно: 3 038.29 лв. – държавна такса, и 5 400 лв. – общо платено възнаграждение за изготвяне на касационната жалба и за процесуално представителство пред ВКС. При произнасяне по отговорността за разноски, настоящият състав е съобразил искането, поддържано в проведеното открито съдебно заседание на 13.10.2021 г. и представения в това съдебно заседание от процесуалния представител на касатора списък по чл. 80 ГПК. В така представения списък касаторът е претендирал единствено заплащането на разноски, сторени пред касационната инстанция, като изрично искане за присъждане на разноски за предходните съдебни инстанции касаторът не е заявил нито в касационната си жалба и изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, нито в проведеното по делото открито съдебно заседание и депозираните в рамките на същото писмено становище и молба с приложен списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за реалното им заплащане. Именно тези обстоятелства са съобразени при постановяване на решението в тази му част, което, с оглед допуснатото касационно обжалване и отхвърлянето на предявените искове за посочените суми и периоди, съдържа диспозитив, отменящ решението на апелативния съд в частта, с която на „Софарма Трейдинг“ АД са присъдени сторени разноски във въззивната инстанция, но не съдържа диспозитив, присъждащ разноски на лечебното заведение за същото производство. ВКС е обвързан от конкретно заявеното искане за присъждане на сторени разноски, поради което не би могло това искане за бъде допълвано и/или конкретизирано едва в настоящото производство по чл. 248 ГПК. С оглед изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение