Определение № 81 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2019 г.

Производството е образувано по молба вх. № 2113/15.03.2021 год. на И. А. и К. А. чрез процесуалния им представител адв. Н. Т. от АК – Благоевград, с искане да се допълни Решение № 57 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 4517/2019 г. на ВКС, II г. о. в частта относно разноските. Претендира се присъждане на направените от молителите- като касаторите в съдебното производство разноски за защита поради липсата на произнасяне от съда, въпреки направено в тази насока искане от тях. Претендират се заплатените такси и разноски сторени пред всички съдебни инстанции, предвид на постановеното по същество решение на касационната инстанция.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК няма постъпил отговор от насрещната страна.

Върховния касационен съд Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение намира следното.

Молбата е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред касационния съд е образувано по касационна жалба на И. А. и К. А. срещу Решение № 3425/ 26.07.2019 г. по в.гр.д. № 315/2019 г. по описа на ОС – Благоевград.

С Определение № 235/19.05.2020 г. по гр.д. № 4517/2019 год. касационното обжалване е допуснато в частта по уважените искове по чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, както и на циментирана /бетонирана част от дворно място, попадащо в УПИ от кв. 7 по плана на [населено място], общ. Г., както и в частта, с която на основание чл. 59 ЗЗД касаторите са осъдени да заплатят обезщетение в размер на 2194 лв. (две хиляди сто деветдесет и четири лева).

В откритото съдебно заседание касаторите чрез процесуалния си представител са заявили искането си за заплащането на разноски в касационното производство в размер на 1964 лв. ( хиляда деветстотин шестдесет и четири лева ), представен е и Списък по чл.80 ГПК / л. 87 по делото /.

В откритото съдебно заседание ответната страна по касация не е възразила относно размера на претендираните от касаторите разноски.

С Решение № 57 от 26.02.2021 г. по гр.д. № 4517/2019 г. настоящият състав на II – г.о. е постановил решение с което e отменено въззивно Решение № 3425 от 26.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 315/ 2019 год. на ОС-Благоевград в частта, с която е потвърдено Решение № 892 от 18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Гоце Делчев и е уважен иска на Е. и П. И. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, попадаща в УПИ в кв. 7 по РП на [населено място], [община], както и в частта, с която е отменено Решение № 892 от 18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Гоце Делчев по отхвърлена претенцията на Е. и П. И. по чл. 109 ЗС за премахване на циментирана (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ в кв. 7 по РП на [населено място], [община] и е постановено решение решение, с което И. и К. А. са осъдени да премахнат циментираната (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ в кв. 7 по РП на [населено място], [община], на основание чл. 109 ЗС и вместо него е постановено решение, с което са отхвърлени заявените искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, попадаща в УПИ в кв. 7 по РП на [населено място], [община] и за премахване на циментирана (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община], тяхна собственост, като неоснователни, без произнасяне по искането за разноски.

Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по искане за разноски с акта, с който е приключило делото в съответната инстанция, при пропуск да стори това, съдебния акт, по искане на страната може да бъде допълнен по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

С оглед данните по делото и постановения краен резултат, Решение № 55/23.12.2020 г. по гр.д. № 2241/2019 г. следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК, като на молителите – касатори ( ответници по иска) следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в претендирания размер.

Пред касационната инстанция е представен Списък по чл. 80 от ГПК / л. 68 по делото / в който са отразени направени разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 1964 лв., от които 1750 лв. адвокатско възнаграждение и 214 лв. съдебно - деловодни разноски по Договор за правна защита и съдействие № 182812 от 25.09.2020 г./ лист 72 /, с който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. е изплатено в брой и за сумата от 1000 лв. по представения Договор за правна защита и съдействие № 179878 от 04.10.2019 год. / л. 47 /.

Пред въззивната инстанция И. и К. А. са направили разноски за защита по Договор за правна защита и съдействие № 0000179878 от 10.07.2019 год. ( л. 61 – въззивен съд) в размер на 600 лв ., изплатени в брой, както и за съдебно – деловодни разноски в размер на 258 лв., от които сума от 233 лв. за вещо лице и 25 лв. държавна такса.

Пред първата инстанция, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 00004612 от 14.03.2005 год. / л.25- р.съд /, сочи на договореното адвокатско възнаграждение от 200 лв. изплатено в брой за защита пред първата инстанция.

С постановеният диспозитив на Решение № 57/ 26.02.2021 год. по гр.д. № 4517/19 год. на ВКС- II г.о., постановено на основание чл. 293 ГПК, няма произнасяне по искането за разноски, поради което и на основание чл. 248, ал.1 ГПК същите следва да бъдат присъдени в установения (доказан) по делото размер, за всичките инстанции предвид на постановения краен правен резултат, т.е. в размер на сумата 3 022 лв. ( три хиляди двадесет и два лева ).

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия: