Определение № 214 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2037/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. С определение №36 от 21.01.14г. по в.гр.д.№671/13г. на Сливенския окръжен съд е върната въззивната жалба на В. Т. В. срещу решение №699/28.08.13г. по гр.д.№612/13г. на Сливенския районен съд, поради неотстраняване в срок на нередовностите и. Частна жалба срещу определението на Сливенския окръжен съд е подадена от В. Т. В.. Той поддържа, че постоянният му адрес е в [населено място],[жк], вх.А, ап.12. Това е адресът, който той е посочил по делото и на който е получавал съобщения. Затова отбелязването в съобщението от 13.12.13г., че той не живее на посочения адрес от три години, е невярно. Това съобщение не му е било връчено и затова той не е могъл да изпълни указанията на съда да внесе още 20 лв. държавна такса по въззивната си жалба. Ответникът в производството Теодора В. В., действаща чрез законния си представител Г. И. П., не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Частният жалбоподател В. Т. В. е ответник по иск за издръжка. Посоченият в исковата молба адрес за призоваването му е [населено място],[жк], вх.А, ап.12. На този адрес той е получавал призовки и съобщения в първоинстанционното производство. Този адрес той е посочил и във въззивната си жалба. На същия адрес на 29.10.2013г. лично му е връчено съобщение за отстраняване недостатъците на жалбата, с указание да внесе държавна такса в размер на 2% от обжалваемия интерес. В изпълнение на това указание жалбоподателят В. е внесъл на 04.11.13г. такса в размер на 5 лв. Жалбата му отново е била оставена без движение с указание да довнесе още 20лв. държавна такса. Новото съобщение от 13.12.13г. е върнато в цялост с направено отбелязване, че според данни на домоуправителя, В. не живее на адреса от три години. Съдът не е имал основание да се довери на това отбелязване, тъй като до този момент жалбоподателят е получавал всички съобщения по делото на този адрес. Следвало е да се изпрати ново съобщение на адреса със същото съдържание. Вместо това, съдът е върнал въззивната жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на 20лв. държавна такса. Това определение е неправилно, тъй като почива на невярно удостоверяване в съобщението от 13.12.13г. Ето защо то следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за отстраняване на недостатъците и произнасяне по въззивната жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,