Определение № 34 от 08.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1676/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. По делото е депозирано искане от частен съдия изпълнител вх. № 19 230 ОТ 21.10.2025 г. на ЧСИ, рег. № 914, район на действие ОС-Русе, по изп.д. 202491404000648, с което е посочено, че пред него е образувано така посоченото изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. 94/24 г., Апелативен съд – В. Търново, по силата, на който длъжникът [община] могили е осъден да заплати сумата от 25 001 лв, частично предявено вземане от 491 936,36 лв, с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 23.01.2023 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С определение № 2158/30.07.2024 г. по ч.т.д. 1635/24 г., ВКС, ТК, I ТО, по молба на [община] могили, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК било спряно изпълнението на въззивното съдебно решение, постановено по т.д. 94/24 г., Апелативен съд – Велико Търново. С определение на ВКС не било допуснато до касационно обжалване въззивното съдебно решение. Предвид влизане в сила на съдебното решение, наличието на влязло в сила осъдително решение, съдия изпълнител е изразил искане сумата, представена като парична гаранция пред ВКС, на основание чл. 282, ал. 5 от ГПК да се преведе по сметка на ЧСИ. Постъпила е молба от [община], представлявана от кмета чрез адв. Е. И. К., в която е посочено, че е постановено осъдително съдебно решение по в.гр.д. 94/2024 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК. С платежно нареждане била внесена по сметка на ВКС парична гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в размер на 25 001 лв. С определение № 2737 от 30.09.2025 г. по т.д. 1676/24 г., по описа на ВКС, II ТО не било допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – В. Търново. Сочи, че е изплатил изцяло сумата по сметка на съдия изпълнител. Моли да се възстанови внесената сума по посочената в молбата банкова сметка на [община] могили. Представя копие от банково извлечение. На ответника по молбата „Рибовъдство Острица“ ООД е изпратен препис от молбата не е депозиран отговор. Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането, заявено от Общината Две могили, е депозирано в срока, предвиден в чл. 82 от ГПК. Производството по делото, по което е внесена паричната гаранция е приключило на 30.09.2025 г. Искането е от 27.11.2025 г. С определение № 2158 от 30.07.2024 г. по ч.т.д. 1635/24 г., ВКС, ТК, I ТО е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 101 от 08.05.2024 г. по в.гр.д. 94/24 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК с решнеие № 106 от 10.05.2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с оглед представената парична гаранция от [община] могили в размер на 25 001 лв. С определение № 2737 от 30.09.2025 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 101 от 08.05.2024 г. по в.гр.д. 94/24 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК, по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Предвид постановеното спиране на изпълнението на осъдителното въззивно съдебно решение, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, е представена по сметка на ВКС парична сума в размер на 25 001 лв. Видно от удостоверение от счетоводството на ВКС, сумата от 25 001 лв се намира и към 31.10.2025 г., и към настоящия момент по сметка на ВКС. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. След постановяване на определение по настоящето дело по реда на чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на осъдителното въззивно съдебно решение, на основание чл. 296, т. 1 от ГПК, решението на въззивния съд влиза в законна сила. Предмет на въззивното съдебно решение е вземането на „Рибовъдство Острица“ ООД към [община] могили, на основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 001 лв, представляваща част от вземане в общ размер 491 936,36 лв. С оглед писмото на съдия-изпълнител, следва да се приеме, че предмет на принудително изпълнение е присъденото вземане с въззивното съдебно решение по в.гр.д. 94/24 г. на Апелативен съд – В. Търново. С писмо, вх. № 23 519 от 17.12.2025 г. частен съдебен изпълнител № 914, с район на действие ОС-Русе, по изп.д. 648/224 г. е посочил, че изпълнителното производство е приключило поради изпълнение на задължението от [община] могили, като са събрани и разноските по изпълнението. Предвид правната същност на паричната гаранция, представена на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК и предназначението й – за удовлетворяване на признатото и присъдено с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно осъдително решение бъде оставено в сила, обезпечението се освобождава при отхвърляне на иска или прекратяване на делото, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно трайната практика на ВКС на предвидените в чл. 282, ал. 5 от ГПК хипотези, са приравнени и хипотезите, когато сумата е платена доброволно или е събрана по реда на принудителното изпълнение. В случая е удостоверено от съдия изпълнител, че сумата е получена от взискателя в изпълнителното производство по изпълнение на въззивното съдебно решение. Изложените обстоятелства, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че е изпълнено въззивното осъдително решение. Вземането на кредитора е погасено, поради което внесената гаранция, следва да бъде освободена, предвид функцията на внесената парична гаранция от длъжника. С оглед писмото на съдия-изпълнител, че същото изпълнително производство е прекратено поради удовлетворяване на вземането в изпълнителния процес, искането на съдия-изпълнител за освобождаване на паричната гаранция е неоснователно. Доколкото производството на основание чл. 282, ал. 5 от ГПК е започнало и по искане на [община] могили и същото следва да бъде уважено, не следва да има отделно произнасяне по искането на съди-изпълнител. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България