Решение № 44 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г.

Решение № 44 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 526/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Ч. и [фирма]-г. С. срещу въззивното решение от 16.02.2010 г. по г. д. № 4748/09 г. на СГС, II-Дс-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.01.09 г. по г. д. № 29948/08 г. на СРС, ГК, 62 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск/О./ по чл. 254 ГПК (отм.) за установяване недължимостта на сумите 21910.33 лв. главница, 2500.88 лв. мораторна лихва за периода 10.09.07 г. до 8.07.08 г. и 438.20 лв. разноски по ч. г. д. № 19791/07 г. на СРС, 61с-в. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1т. 2 ГПК основание. В тази връзка представя решения на ВКС, обосноваващи момента на плащане, осъществено от длъжника. Обуславящия изхода на делото материално правен въпрос е дали представените по делото б. бордера, които не са били оспорени от ответника доказват валидно извършено плащане на ответника [фирма]-г. С. -кредитор по стоковия договор между страните. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по така формулирания материално правен въпрос. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното: За да отхвърли така предявеният О. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че задължението на [фирма]-г. С. към кредитора [фирма]-г. С. е неделимо, както и че не е доказано заверяване на банковата сметка на кредитора [фирма]-г. С. с процесните преводи, обективирани с представените по делото пл. нареждания. От представените по делото платежни нареждания на [фирма], г. М., Италия, с които е наредено плащането на сумите, посочени в тях на [фирма]-г. С. се удостоверява, че превода е бил извършен с друг банков идентификационен номер/IBAN/, различен от този на бенефициента по превода [фирма]-г. С.. Също така в платежните нареждания на [фирма], г. М., Италия, с които е наредено плащането на сумите е посочено като основание фактура от м. 01, 2007 г., а не процесната, която е от м. 02.2007 г. Настоящия състав на ВКС-ТК намира, че в конкретния случай въззивният съд е постановил необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 305 ТЗ когато плащането се извършва чрез заверяване на сметка посредством вирментна форма, какъвто е настоящия случай, плащането ще се счита за завършено със заверяване сметката на кредитора. Последното е правно релевантен факт, който е следвало да бъде установен по делото с допустимите от закона доказателствени средства, за да може да се преценява валидността на извършеното от [фирма], г. М., Италия плащане в полза на [фирма]-г. С. без оглед на това дали така осъщественото плащане е делимо. Като не е сторил това въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото на основание чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Водим от горното ВКС-ТК