Решение № 14689 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2017 г.

ВАСI отделение01.12.2017 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2462/29.12.2016 г. по адм. д. № 2195/2016 г. на Административен съд П.. ОСЪЖДА Я. И. Г., действащ като ЕТ "К.-90-Я. Г." да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-П. 1280,57 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14689 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Я. Г., действащ като ЕТ "К.-90-Я. Г." моли да бъде отменено решение № 2462/29.12.2016 г. по адм. д. № 2195/2016 г. на АС-П., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16002615010200-091-001/21.06.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски в размер 1289,57 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако бъде присъдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № Р-16002615010200-091-001/21.06.2016 г. на ТД на НАП-П., с който допълнително е начислен ДДС общо 17 519,99 лв със 7499,01 лв лихви за м. 8.2010 г., м. 8.2011 г., м. 8.2012 г., м. 8.2013 г. и м. 8.2014 г. след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - укрити приходи от доставки на дини, получени в посочените периоди, които са облагаеми по ЗДДС и не са отразени в справките декларации за посочените периоди. Данъчната основа на доставките и дължимият данък е определен като включен в цената на доставките, за които Г. е декларирал в годишните си данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ получените приходи от продажба на дини, произведени като земеделски производител. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА. Правилен е изводът на съда за законосъобразно провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - приходите от доставки на дини, произведени от Г. като земеделски производител не са отразени, както и извършените доставки на дини, в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС за периодите, в които са извършени доставките м. 8 от 2010 г. - 2014 г. ЕТ "К.-90-Я. Г." е регистриран по ЗДДС от 2003 г. Я. Г. като физическо лице е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е извършвал независима икономическа дейност и доставките на дини, които е извършил са облагаеми. Общността на патримониума на физическото лице и едноличния търговец е налагала да впише в дневниците за продажби на едноличния търговец извършените облагаеми доставки, да декларира същите в справките-декларации за всеки от периодите, в които са извършени и да начисли данък върху стойността на доставките като издаде данъчен документ по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. В РА е определена данъчна основа и дължимият данък върху добавената стойност по чл. 67, ал. 3 от ЗДДС за всеки от периодите, за които Г. е декларирал приходи от продажба на дини по време на ревизията, декларирани и в годишните си данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Възражението за неправилно определен данъчен период, в който са извършени доставките е неоснователно. На л. 140 - 145 от делото са приложени декларации на Георгиев, представени в ревизионното производство, в които е декларирал, че е произвеждал дини и е получавал приходи от продажбата им през м. 8.2009 г. - 2014 г. Обосновано съдът е приел, че в съдебното производство, въпреки дадените указания по чл. 171, ал. 4 от ДОПК, жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи други периоди на осъществяване на доставките, поради което предвид цитираните декларации на л. 140 - 145 от делото законосъобразно органите по приходите и съдът са приели, че доставките на дини са осъществени през м. 8 на всяка една от ревизираните години. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1280,57 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

2