Определение № 544 от 15.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 562/2009 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от ЕТ”К”гр. София, представлявано от собственика Б. против определение № 48 от 14.04.2009г. по гр.д. № 547/09г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му,подадена на 19.03.2009г.за отмяна на влязлото в сила решение на 32състав на СРС по гр.д. № 11461/2002г. на основание чл.303 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което иска то да бъде отменено и да бъде допусната за разглеждане по същество на подадената от него молба. Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Върховният касационен съд със свое определение № 48 от 14.04.2009г. –в производство по реда на чл.307 ал.1 от ГПК като е преценил,че подадената от Е. ”К”гр. София, представлявано от собственика Б. молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК е недопустима, я е оставил без разглеждане. Счел е,че не са представени доказателства за твърдените по т.2 и т.3 на чл.303 от ГПК обстоятелства,а именно: за престъпно действие на член на състава на съда,постановил решението по делото,чиято отмяна се иска и за наличие на отменено съдебно постановление /решение/,което да е послужило за мотив на съда за вземане на решението,чиято отмяна се иска. С настоящата частна жалба се обжалва това определение на ВКС като не се излагат доводи,във връзка с посочените от ВКС аргументи. Твърди се,че ВКС е допуснал до разглеждане по същество други две негови молби за отмяна/съответно на постановено решение по гр.д. № 11135/2006г.на 39 състав на СРС и по гр.д. № 12264/2002г.на 36 състав на СРС/,както и че е налице извършено престъпление от съдията,постановил решението,чиято отмяна се иска и от други лица/без отново да се представя влязла в сила присъда,доказваща подобни твърдения/,както и се навеждат доводи във връзка с подадени от молителя сигнали до ВСС. Обжалваният акт е правилен. Съгласно чл.307 ал.1 от ГПК –след като провери редовността на постъпилата молба за отмяна-ВКС е длъжен в закрито заседание да се произнесе по допустимостта й. Едва след като прецени,че същата е допустима съдът я насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание,където изслушва страните и събира посочените от тях доказателства. В случаи/като настоящия/,в които искането за отмяна се основава на постановени актове,предпоставка за допустимост на производството е представянето на тези актове или поне позоваването на такива. В подадената до съда молба –молителят е поискал отмяна на влязъл в сила съдебен акт,като е твърдял престъпно действие на член на състава на съда във връзка с решаване на делото и наличие на отменено с влязъл в сила акт –съдебно постановление-без да е изложил твърдение и да е представил доказателства за влязла в сила присъда,с която това да е установено и без да е представил отмененото съдебно постановление. При тези факти-правилно сезираният състав на ВКС е счел молбата за отмяна за недопустима. Обстоятелството,че ВКС е допуснал до разглеждане по същество други две молби за отмяна,не може да обоснове друг извод. Преценката по всяка молба е конкретна и зависи от наведените доводи и представените доказателства. В случая-пред настоящия съдебен състав отново не се представят доказателства за наведените в процесната молба за отмяна доводи по т.2 и т.3 на чл.303 от ГПК. Следва да се има пред вид,че предвиденият в чл.303 и сл.от ГПК ред за контрол е извънинстанционен и касае отмяна на влезли в сила решения. Влезлите в сила решения се ползват със сила на присъдено нещо и за да се стигне до отмяната им следва стриктно да се следи за наличието на предвидените в закона предпоставки за допустимост и изчерпателно посочените основания. Горното мотивира съда да приеме обжалваното определение за постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд