Определение № 3655 от 22.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1537/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на [община] за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, постановено по в.т.д. № 696/2023 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционно решение на ОС-Пловдив за осъждане на молителя да заплати на „МИДЕКС“ ООД на основание чл. 452, ал. 3, изр. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД общо сумата от 201 075,30 лв. Молителят е подал в срок редовна касационна жалба срещу осъдителното въззивно решение, по която е образувано настоящото дело, и е наредил паричен превод по особената сметка за обезпечения на ВКС в размер от 201 075,79 лв. Заверяването на сметката е удостоверено от служител на съда. При тези факти настоящият състав намира молбата за основателна – налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, обжалвано от молителя, и е представено обезпечение в посочения в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК размер, равен на присъдената с решението сума. Така мотивиран, Върховният касационен съд