Определение № 274 от 03.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1321/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от страна на [фирма]-В. срещу определение № 552 от 13.02.2015 г. по в.гр. дело №2466/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено решението по същото дело на същия състав на в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 799 лева-разноски в първоинстанционното производство. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба изпраща писмен отговор и изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е с което е допълнено решението по същото дело на същия състав на в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 799 лева-разноски в първоинстанционното производство,състоящо се от внесената по сметка на съда държавна такса от 951 лева и 1848 лева –адв. възнаграждение, съставът на въззивния съд е отчел, че същите се установяват от представения в хода на първоинстанционното производство списък по чл.80 ГПК от страна на [фирма]-гр. П. и от фискален бон, удостоверяващ реалното плащане на договореното адвокатско възнаграждение. С оглед направеното пред първата инстанция възражение по чл.78 ал.5 ГПК от страна на [фирма]-В. за прекомерност на договореното и заплатено от противната страна адвокатско възнаграждение съдът е счел същото за неоснователно. Доколкото разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическаота и правна сложност на делото, а искането на молителя пред първата инстанция е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий и с оглед действителната конкретна преценка за сложността на спора, настоящият състав на ВКС счита обжалваното определение по чл.248 ГПК за правилно. Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването от съда на заплатеното адв. възнаграждение просто с направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от това да аргументира и докаже наличие на основанията за това/ т.е. степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело, изключваща присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител/. С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение