Решение № 13691 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2010 г.

Решение № 13691 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. П. от гр. Троян, чрез адв. Тихолов, срещу решение № 98 от 08.03.2010 г. по адм. дело № 914 от 2009 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, пети състав, с което е отхвърлена жалбата на Т. М. П. против РА № 110900289 от 18.09.2009 г. на ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с решение № 499 от 13.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, при ЦУ на НАП в частта по ЗДДС за данъчните периоди м. 01, 02 и 03.2009 г., като допълнително са начислени ДДС в размер на 22 125,40 лв. и съответните лихви и е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 7757,01 лв. и съответната лихва. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, не се представлява. В подаден писмен отговор на касационната жалба ангажира становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че приходният орган законосъобразно е определил данъчните задължения по особения ред на чл. 122 ДОПК. Конкретно административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК: наличие на данни за укрити приходи; воденото счетоводство не отговаря на изискванията на ЗСч и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват. Като е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, съдът е обобщил, че след направена от приходния орган съпоставка на данните от софтуерния продукт за извършени от ревизирания субект доставки с декларираните от него доставки в справките-декларации органът е изчислил съответния размер на данъчните основи за облагане с ДДС извън декларираните от лицето, като върху така определените данъчни основи съгласно чл. 82, ал. 2 ЗДДС е изчислен ДДС за процесните периоди общо в размер на 22 125,40 лева. Съдът е приел за неоснователен довода в жалбата, че в иззетата разпечатка от счетоводната програма "Микроинвест" били отразени измислени сделки, като по този начин жалбоподателката се обучавала за работа с нея и я тествала. Съдът е изложил, че това твърдение е житейски неоправдано предвид големия обем от 135 стр. и подробно описаните артикули (общо около 14 700 позиции), както и инсталирането на продукта още през 2007 г., т. е. две години преди проверявания период. Вследствие на извършена от приходния орган инвентаризация, обективирана в протокол, е установено различие между маркирани продажби и налични суми в обекта, установени са излишък и неотчитане на всички продажби с ЕКАФП. Извършени са и наблюдения от приходния орган в търговския обект на жалбоподателката, вследствие на които е установено, че за периода на наблюденията са отчетени завишени обороти и завишени обороти на продажбите с издадени фискални бонове от ЕКАФП. Констатираните неотчетени продажби, конкретно и последователно описани от съда, за които данъчнозадълженото лице не е начислило ДДС и не ги е отразило коректно в счетоводните регистри, са мотивирали съда да приеме, че същите представляват данни за укрити приходи или доходи. Съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи констатациите на приходния орган относно размерите на установените по реда на чл. 122, ал. 2 вр. ал. 1 ДОПК данъчни основи за облагане по ЗДДС. По отношение на определените с РА данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. от фактическа страна е установено, че през м. 12.2005 г. в счетоводството на едноличния търговец е осъществена счетоводна операция, отразяваща постъпили в касата на предприятието парични средства в размер на 51 000 лева. Като източници на последните жалбоподателят е посочил заеми от физически лица и кредити от банка. Съдът е приел, че данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. правилно е определена от приходния орган по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като и в този случай са налице условията на т. 2, 4 и 5 от ал. 1 на посочената разпоредба. Съдът е приел, че с извършената от едноличния търговец счетоводна операция е нарушено основното изискване за документална обоснованост на стопанските операции и факти, като се спазват изискванията за съставяне на документи съгласно действащото законодателство. Съдът е приел, че произходът на средствата от 51 000 лв. не е доказан от жалбоподателя посредством представените договори за кредити с физически лица и обяснения на последните. По делото е останало недоказано получаването на тези суми от физическите лица, явяващи се кредитори. Вследствие на това съдът е приел, че законосъобразността на определените с ревизионния акт данъчни основи на жалбоподателя не е оборена от ревизираното лице и не е доказано противното. Постановеното решение е правилно. Делото е изяснено от фактическа страна, не са налице и сочените от касатора основания за отмяна на решението. Както правилно е приел административният съд, данъчните задължения на жалбоподателя законосъобразно са били определени по особения ред на чл. 122 ДОПК. По делото са налице безспорни факти, покриващи хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи; на т. 4 - представената счетоводна отчетност не е заведена в съответствие с изискванията на ЗСч за вярно и честно представяне, документална обоснованост, текущо начисляване и неотразяване достоверно на осъществената икономическа действителност и резултатите от нея. От приходния орган е извършена инвентаризация на наличните стоки в търговския обект на жалбоподателя, при която е установен излишък в размер на 2457,84 лева. При извършената от органа по приходите проверка на данните, съдържащи се в използвания от жалбоподателя компютърен софтуерен продукт - "Микроинвест склад", е установен реализиран стокооборот общо в размер на 190 766,42 лв. с включен ДДС. Налице е и хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват, което обстоятелство е обосновано с факта, че не са представени всички документи както за извършени от жалбоподателя продажби, така и за получени от него стоки. Съставеният протокол от извършената инвентаризация от 05.03.2009 г. е безспорно доказателство за укрит приход, тъй като последният е констатирал различие между маркирани продажби и налични суми в обекта. Съдът е обсъдил подробно релевантните факти по делото в тяхната съвкупност, сочещи на неотчетени продажби, за които данъчнозадълженото лице не е начислило ДДС. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно това, че съдът е изложил неясни мотиви защо не възприема заключението на вещото лице. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице като некореспондиращо с останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. По отношение на определените с РА данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. съдът правилно е приел, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК. По отношение на осъществената счетоводна операция, отразяваща постъпили в касата на предприятието парични средства в размер на 51 000 лв., е нарушено основното изискване за документална обоснованост на стопанските операции и факти, като се спазват изискванията за съставяне на документи съгласно действащото законодателство. Съдът, като е обсъдил детайлно и последователно посочените като източници на тези средства физически лица, официална справка от Банка "ДСК" и други обстоятелства, правилно е приел, че произходът на средствата от 51 000 лв. не е доказан от жалбоподателя посредством представените договори за кредити с физически лица и обяснения на последните. По делото е останало недоказано получаването на тези суми от физическите лица, явяващи се кредитори. По делото е установено още, че получените от П. приходи не съответстват на имущественото и финансовото й състояние, а същевременно е направила разходи, свързани с направени вноски по банкова сметка, както и потребителски разходи в размер, надвишаващ приходите й, поради което съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК. Както правилно е приел административният съд, твърденията на жалбоподателя са останали недоказани, а констатациите в ревизионния акт - неопровергани. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй последният не се е представлявал в съдебното заседание пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - I-А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК