Определение № 60372 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4211/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба, подадена от П. Д. С. срещу определение № 60282/28.09.2021 г., постановено по гр.д. № 3458/2021 г. на Върховния касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, нищожно и незаконосъобразно, поради което претендира неговата отмяна. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на П. Д. С. против разпореждане от 23.06.2021г. по г.д.№2387/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без движение частна жалба вх.№34710/18.06.2021г. от П. Д. С. за заплащане на дължимата за производството пред ВКС държавна такса в размер на 15лв. Съставът е приел, че атакуваното разпореждане не слага край на производството, нито прегражда по-нататъшния му ход, поради което не подлежи на обжалване, доколкото и в закона не е предвидено такова. Определението е правилно. Разпореждането за оставяне на депозираната частна жалба без движение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.2 вр. ал.1 от ГПК – не е преграждащо по смисъла на т.1 на чл.274 от ГПК, тъй като с него не се прекратява производството пред сезирания съд и не е сред изрично предвидените в закона обжалваеми актове /т.2/. Атакуваният съдебен акт не попада и в приложното поле на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК - определения, с които се дава разрешение по същество на друго производство, или се прегражда неговото развитие. Разпореждането за без движение е по администриране и движение на депозираната от страната частна жалба, за отстраняване на констатирани нейни нередовности. То не подлежи на самостоятелно инстанционно обжалване, а страната може да се защити срещу него чрез обжалване на разпореждането за връщането ѝ. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на частната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди. Съдът, като взе предвид, че по делото не са представени доказателства за предварително заплащане на дължимата за производството държавна такса, намира, че на основание чл.77 от ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати същата по сметка на ВКС в размер на 15лв., определен по реда на чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение