Определение № 428 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3507/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. К., чрез адв. И. В., против определение № 2809 от 07. 06. 2024 г. по гр. д. № 2246/2023 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без уважение подадената от същата молба за възстановяване, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК, на срока за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частна жалба вх. № 13284 от 24. 10. 2023 г. срещу определение № 2202 от 17. 07. 2023 г. по гр. д. № 2246/2023 г. на ВКС, 2 г.о. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК. Подаден е отговор на частната жалба от ответниците А. С. М.-Н. и Н. Н. Н., чрез адв. В. В., с който се изразява становище за неоснователност на молбата по чл. 64 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Понятието „особени непредвидени обстоятелства“ не е дефинирано нормативно, но правната доктрина и практика на Върховния касационен съд еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса - напр. природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др. (в този смисъл са определение № 707 от 23. 07. 2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г., 2 т.о., определение № 540 от 25. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 430/2012 г., 1 г.о., определение № 902 от 19. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6879/14 г., 3 г.о., определение № 9 от 12. 01. 2011 г. по ч. гр. д. № 518/2010 г., 2 г.о., определение № 11 от 5. 01. 2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г., 4 г.о. и др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64 ал. 2 ГПК. В случая, посочените от жалбоподателя обстоятелства не са особени и непредвидени по смисъла на посочената разпоредба, а и не са представени доказателства за настъпването им. Не е доказано твърдението на адвоката, че в деня на получаване на копие от разпореждането за внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. се е наложило, поради смърт на близък, спешно да замине за град Бургас. Не са изложени причини, поради които адвокатът не е уведомил същия ден, по телефона, представляваната М. Й. за дадените указания и срока за изпълнението им, а е уведомил възрастния й баща, със здравословни проблеми, нито причини, поради които не е преупълномощил колега за изпълнение в срок на указанията. Не е доказано бащата на молителката да е бил в невъзможност да уведоми дъщеря си поради постъпването му в болнично заведение (от представените доказателства е видно, че същият е бил в болница от 2 до 6 октомври 2023 г., а срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече от 20. 11. 2023 г.). Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,