Определение № 1538 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 705/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място] Затвор, против Определение № 15 от 02.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1453/2024 г. по описа на Административен съд – София - Област, с което исковата му молба е била оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности, свързани с обстоятелствената й част, както и са били оставени без уважение исканията му, за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ – назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му изцяло. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и е частично допустима. Подадена е от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в частта, в която е неблагоприятен за него съдебен акт, т.е. отказано му е освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. В частта, с която съдът е оставил исковата молба без движение, определението не прегражда хода на производството и не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а частното производство прекратено. Разгледана по същество в допустимата й част, съдът намира частната жалба за частично основателна. Производството пред първостепенният съд е образувано по искова молба на Г. В. К., изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода" в [населено място] Затвор, срещу Административен съд-София-град за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 1 000 000,00 евро, като резултат от правораздавателната дейност на Административен съд София – град, изразила се в злоупотреба с право ограничаване на достъпа до правосъдие, манипулация с представени сведения, лъжи, нарушаване на основните човешки права и правото на Европейския съюз, С исковата молба такса е било формулирано изрично искане от страна на частния жалбоподател за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство. Във връзка с исканията на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК първостепенният съдът се е позовал на справка от Агенцията по вписванията гр. София за сключени сделки с недвижими имоти на името на ищеца. От същата се установява, че след съдебен развод с делба на имуществото лицето се е разпоредило с идеалните си части от всички притежавани недвижими имоти в полза на бившата си съпруга. В подкрепа на установеното самият ищец представил и Решение за развод и делба №45000/15.02.2017г. по гр.д. №54849 по описа на СРС за 2016г. При така събраните доказателства съдебният състав направил извод за притежание на недвижимо имущество от страна на ищеца и отказал да го освободи от заплащането на дължимата държавна такса. Що се отнася до искането за предоставяне на правна помощ, съдебният състав е прил, че формално са налице критериите на чл.23 от Закона за предоставяне на правна помощ, но е обсъдил обстоятелството, че му е служебно известен фактът, че лицето е ищец по множество дела с идентично правно основание, каквото е и основанието на процесния иск, поради което, предвид запознатостта му с процеса, е преценил наличието на хипотезата на чл.24, т.1 ЗПрП според която дори и при наличие на всички предпоставки за това, предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. С оспореното определение наред с горните откази, съдебният състав е оставил исковата молба на К. без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности и му е предоставил срок за това. Определението в разглежданата част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Необосновано съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно е от представените доказателства, че лицето към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви парични средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Що се отнася до справката за недвижимото му имущество, тя отразява извършена делба, при която лицето не е получило дял от нито един от притежаваните по-рано имоти. Липсват други данни за налични МПС или вещи на значителна стойност, от които би могъл да се сдобие със средства, поради което частната му жалба против тази част от оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен. Що се отнася до оспореното определение в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ, настоящата съдебна инстанция намира крайният извод за правилен, макар и по съображения, различни от изложените. Неправилно административният съд е приел наличе на всички предпоставки на чл. 23 от Закона за правната помощ по отношение на ищеца. По делото липсва предвидена от закона задължителна адвокатска защита. В този случай, предвид това, че се касае за исково производство от административен характер, преценено следва да бъде наличието на втората съвкупност от предпоставки, а именно дали страната по делото разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. При извършената преценка съдът достига до извод за липса при условията на кумулативност на всички три предпоставки, предвидени от закона. В случая, от една страна са налице доказателства за това, че ищецът, като страна по административното дело не разполага с имущество, което да бъде източник на доходи, които да послужат за заплащане на адвокатското възнаграждение, а желае да има такъв. Не се доказва наличието на третата кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ – "интересите на правосъдието да изискват това". За да достигне до този извод, контролната инстанция отчита обстоятелството, че производството се развива при действие на служебното начало, вменяващо задължение за съдебния състав за изчерпателно събиране на доказателствата за установяване на спорните факти и обстоятелства по делото. Не последно място, относно размера на исковата претенция действащ е принципа на справедливостта, който съобразява обективни критерии при формулиране на присъждания размер в случай на доказване на самото увреждане. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,