Определение № 5715 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.И. З., подадена срещу определение № 55 от 28.01.2025 г., постановено по гр.д. № 385/2024 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнителна сума над 3000 лева до 29854,83 лева за осъществена от адвоката безплатна правна помощ във въззивното производство. Сочи, че не е съобразен обжалваемият интерес, броят и цената на исковете, поради което счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Моли за отмяната му и за присъждане на пълния размер претендирано възнаграждение. Твърди също, че е налице основание за спиране производството по частната жалба до постановяване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по въпроса за преценката на основанията за предоставяне на безплатна помощ по чл.38 ЗА, както и до постановяване на определение от СЕС по дело С-744/2023, образувано по преюдициално запитване за възможносттта за начисляване на ДДС върху възнаграждението по чл.38 ЗА. Ответникът по частната жалба я оспорва. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК. За да се произнесе по нейната основателност, съставът на Върховния касационен съд, съобрази следното: С въззивното решение № 178 от 14.11.2024 г. по в.гр.д № 385/2024 г. на Апелативен съд – Варна съдът е осъдил въззивника да заплати на адв.З. нъзнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 3000 лева. С молба от 14.01.2025 г. адв.И. З. е поискал да се присъди пълният размер на посоченото възнаграждение в списъка по чл.80 ГПК като се допълни решението в този смисъл. Съдът оставил без уважение молбата като изложил съображения за броя на исковете, липсата на фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, липсата на нови доказателства и защитни тези пред въззивния съд, процесуалните действия, чрез които е осъществена защитата. Посочил е, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съобразил заплатеното от ответницата възнаграждение за първоинстанционното производство, в което адвокатът взел участие в седем открити заседания в продължение на две години - общо 11460 лева. Изхождайки от посочените обстоятелства въззивният съд определил размера на справедливото възнаграждение на 3000 лева. Частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е оставил без уважение искането за присъждане на възнаграждение над определения с решението размер от 3000 лева. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност и извършената от адвоката работа пред въззивния съд. Обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение