Определение № 152 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2010 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на С. М. А. – страна по делото и ответник в касационното производство, с която се иска определение № 844 / 21.07.2010 г. по делото да бъде изменено в частта за разноските, като бъде постановено на молителя да бъде присъдена сумата 240 лева, уговорена и заплатена за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Касационният жалбоподател „Т.” АД не изразява становище по молбата. Молбата е подадена от легитимирано лице в определения от чл.248 ГПК едномесечен срок от постановяване на определението на ВКС по чл.288 ГПК и е процесуално допустима. По същество е основателна. Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Т.” АД срещу въззивно решение, насрещната страна С. М. А. е изложил съображения за недопускане на касационно обжалване и е поискал присъждането на разноски (л.17), като е представил договор за правна защита и съдействие, (л.18), от който е видно, че е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева. С определение № 844 / 21.07.2010 г. ВКС по делото не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, но не се е произнесъл по искането за разноски. Поради което молбата е основателна и постановеното определение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде постановено касационният жалбоподател „Т.” АД да заплати на молителя С. М. А. сумата 240 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в касационното производство. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение