Определение № 16 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2009 г.

Производството е по чл.248, във връзка с чл.303 и сл. ГПК Образувано е по молба от адв. Т. – процесуален представител на ответника по молбата за отмяна К. Т. К., за допълване на определение №765/11.11.2010 г. по настоящото делото. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл за разноските направени от страната в производството по чл.303 и сл. ГПК и се моли същите да бъдат присъдени От ответника по молбата по чл.248 ГПК и молител в производството по глава Х. ГПК е постъпил отговор, в който се застъпва становище, че разноски не се дължат, тъй като такива реално не са направени, макар че са уговорени. Освен това навежда се и довод за прекомерност на претендираните разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в законовия срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата обаче е изцяло неоснователна по следните съображения: Съгласно договорът за правна защита и съдействие и упълномощаване подписан от К. Т. К., от една страна, и Адвокатско дружество “Б. и Т.”, от друга страна, от 11.11.2010 г., в т.ІV е договорено възнаграждение в размер на 3000 лева. В същата клауза е посочено, че възнаграждението е платимо в брой или по банкова сметка. Към същата клауза е посочено също така, че фактура се издава при настъпване на условието за плащане в деня на плащането в брой или заверяване на сметката на изпълнителя, като всички деловодни разноски за сметка на клиента и се заплащат своевременно от него. От съдържанието на посочения договор не може да се направи извод, че възложителят е заплатил уговореното възнаграждение, нито пък по делото са представени други доказателства за това. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3, във връзка с ал.1 ГПК ищецът, респективно молителят, дължи разноски на ответника само ако същите са направени от последния. При липса на доказателства за това на претендиращия разноски не се следват. В процесния случай липсват каквито и да е доказателства, които да установяват извършването на разноски. Поради това молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,