Определение № 686 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 52/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Пловдив, чрез пълномощник, против Разпореждане № 33264/10.10.2025 г., постановено по адм. д. № 3599/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е върната касационна жалба с вх. № 21200/25.08.2025 г., подадена срещу решение № 25196/24.07.2025 г. по същото дело. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че нередовностите на касационната жалба са били отстранени, както и че връщането представлява неоправдан формализъм, ограничаващ правото на защита на страната. Към частната жалба са приложени пълномощно в оригинал и удостоверение за юридическа правоспособност на процесуалния представител. Върховният административен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. От фактическата обстановка по делото се установява, че с Разпореждане № 28901/02.09.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената касационна жалба, като е констатирал липсата на документ за внесена държавна такса, както и непредставянето в оригинал на пълномощно и удостоверение за юридическа правоспособност на юрисконсулта, съгласно изискванията на чл. 212, ал. 2 АПК. На касатора са дадени ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от съобщението, като изрично са посочени и последиците от неизпълнението им. Разпореждането за оставяне без движение е надлежно съобщено на страната на 19.09.2025 г. В рамките на предоставения срок, изтекъл на 26.09.2025 г. включително, жалбоподателят е представил единствено документ за внесена държавна такса, без да изпълни останалите указания на съда относно представянето на оригинал на пълномощно и удостоверение за юридическа правоспособност на процесуалния представител. При това положение и предвид неизпълнението в пълен обем на дадените указания, първоинстанционният съд законосъобразно е върнал касационната жалба на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК. Разпореждането е правилно. Неоснователно е възражението, че нередовностите са били отстранени, доколкото изисканите документи са представени едва с частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба. Представянето им след изтичане на преклузивния срок за отстраняване на нередовностите не може да санира допуснатите процесуални пропуски, нито да дерогира настъпилите по силата на закона последици от неизпълнението на указанията на съда в срок. Контролът, осъществяван в производството по частната жалба, е ограничен до проверка на законосъобразността на разпореждането към момента на постановяването му, а не до последващо отстраняване на нередовности. Липсата на доказателства за надлежна представителна власт и за юридическа правоспособност на процесуалния представител към момента на изтичане на срока представлява съществена нередовност, която препятства надлежното упражняване на правото на касационно обжалване. Изискванията на закона в тази насока не представляват прекомерен формализъм, а служат за гарантиране законосъобразността на съдопроизводствените действия и равнопоставеността на страните в процеса. При тези данни Върховният административен съд намира, че обжалваното разпореждане е постановено от компетентен съд, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези мотиви, Върховният административен съд, трето отделение