Решение № 350 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 364/2011 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от касаторите А. К. К. и Ц. К. К. от [населено място] с искане за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 208 от 02.09.2013 г. с осъждане на Г. фонд, [населено място] или на евентуалния ответник М. И. М. да им заплати законна лихва върху присъденото им с решението обезщетение в размер на по 15 000 лв., считано от датата на пътно-транспортното произшествие - 11.12.2001 г. до датата на предявяване на иска 06.11.2007 г. Ответникът по молбата Г. фонд оспорва молбата по съображения, че отговорността му е нормативно определена и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от пострадалото лице – чл.88, ал.4 ЗЗ (отм.). Ответницата М. И. М. не е изразила становище по молбата. Върховият касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение е отменен обжалвания въззивен акт и вместо него е постановен друг, с което предявените от касаторите искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са уважени на основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ (отм.) срещу предпочитания ответник Г. фонд в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, като е оставил без разглеждане исковете им по чл.45 ЗЗД срещу евентуалния ответник М. И. М.. При постановяване на решението си настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва. Същата е дължима от посочената в исковата молба дата 11.12.2001 г., когато са настъпили вредите за ищците от смъртта на техния баща. При съобразяване на разпоредбата на чл.88, ал.4 ЗЗ (отм.), според която Г. фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от пострадалото лице – чл.88, ал.4 ЗЗ (отм.), настоящият състав приема, че за периода от датата на увреждането на ищците до предявяването на исковете им обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от евентуалния ответник М. И. М., поради което постановеното по делото решение следва да се допълни, като същата се осъди да им заплати законната лихва върху присъдените суми в размер на по 15 000 лв., считано от 11.12.2001 г. до 06.11.2006 г. Водим от горното и на основание чл. 250 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,