Определение № 10949 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10801/2025 г.

Производството е по реда на чл. 167, ал. 3, вр. с чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на В. П. П., чрез пълномощника му адв. А. Жожев, срещу определение № 7390 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 966/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед № 0749/11.03.2025 г. на кмета на община Варна. Изложени са доводи за недопустимост на оспорения съдебен акт, както и за неправилност на същия поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилване, съотв. за отмяна на обжалваното определение. Ответниците – кметът на Община Варна, чрез пълномощника си гл. юрк. С. Ненчев, както и В. Н. К., в представени писмени отговори изразяват становище за неоснователност на частната жалба и правят искане да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 167, ал.3 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на В. П. П. срещу заповед № 0749/11.03.2025 г. на кмета на община Варна, с която на осн. чл.190, ал.1 вр. с ал.6 ЗУТ е разрешено прокарване на временен път с ширина 3.50м до УПИ ХХVІ-120, кв.11 по ПУП-ПРЗ на м. „Вилите“, представляващ ПИ 10135.5507.2716 по КК на гр. Варна, м. „Вилите“, собственост на В. Н. К., през ПИ 10135.5507.2729 по КК на гр. Варна, собственост на В. П. П., покрай северната му граница, като се засяга площ от 85 кв.м. По делото е постъпила писмена молба на заинтересованото лице В. Н. К. с искане за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед, което е мотивирано с необходимостта да бъдат защитени интересите му, тъй като фактически е лишен от достъп до имота си и от възможността да го ползва, поддържа и да се грижи за безопасността му, вследствие на самоуправни действия на В. П. П., който е сменил ключалките и е деактивирал дистанционното устройство на входните врати, като по този начин достъпът до имота е възможен само чрез прескачане със стълба на съществуващата на място ограда. При горните обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил оспореното определение, с което е допуснал предварително изпълнение на заповед № 0749/11.03.2025 г. на кмета на община Варна. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.167, ал.1 вр. с чл.60, ал.1 АПК и предварителното изпълнение на административния акт се налага за да се осигури физически достъп до имота на молителя, необходим за нормален живот на същия, както и за опазване от опасност на здравето му, тъй като за да достигне до имота си му се налага да прескача висока ограда с помощта на стълба. Отрича се необходимостта от внасяне на гаранция от страна на молителя, поради това, че оспорващият не е ангажирал доказателства, които да установяват вреди – направени инвестиции или разходи във връзка с изпълнението на заповедта. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на оспорения съдебен акт. Налице е висящо съдебно производство по оспорване на процесната заповед, както и надлежно сезиране с искане на страна по делото, на административния съд, в чието правомощие е допускането на предварително изпълнение на административния акт /арг. чл.167, ал.1 АПК/. Обжалваното определение е правилно - обосновано е от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за наличие на предпоставките по чл.167, ал.1 вр. с ал.60, ал.1 АПК са законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото по искане на страната, съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които може да бъде допуснато от административния орган. Материалноправните основания са казуистично изброени в чл. 60, ал. 1 АПК, а наличието им следва да бъде доказано от лицето, което е поискало предварителното изпълнение на акта. Целта на допускането на предварителното изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 АПК е да се защити определен от закона интерес на правоимащото лице, в случая лицето, за което този акт е благоприятен, за да се преодолее суспензивния ефект на подадената жалба против акта, предвиден в чл. 166, ал. 1 АПК. В съответствие с приложимия закон и фактите по делото, правилно съдът е констатирал, че са осъществени предвидените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за допускане на предварителното изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 АПК в защита на особено важен интерес на заинтересованата страна В. Н. К., за който процесната заповед е благоприятен административен акт. По делото не е спорно, че е преустановен достъпът до неговия имот /пешеходен и транспортен/ поради смяната на ключалките и деактивиране на дистанционното устройство на входните врати, което възпрепятства възможността да се достигне до имота и да се ползва същия, респ. възпрепятства се нормалният живот на собственика му. Налице са данни, които оспорващият не отрича, че единственият начин за достъп е чрез прескачане на оградата със стълба, което обективно би създало опасност за здравето на К., а горните обстоятелства в съвкупност установяват законовите основания на чл.60, ал.1 АПК. Правилна е преценката на съда и за липса на доказателства за вредоносни последици за жалбоподателя вследствие изпълнението на заповедта, което изключва необходимостта от внасяне на гаранция. Наведените в жалбата оплаквания в останалата им част са по съществото на спора и са неотносими към предмета на настоящото производство. Изводите от изложеното са, че обжалваното определение на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,