Определение № 10846 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от л.св. О. П. Ш., срещу определение № 4820/13.05.2024г., постановено по адм.дело № 951/2024 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане и е върната исковата му молба с вх. № 3657/29.01.2024 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба не са развити конкретни доводи за неправилност или необоснованост на постановеното определение, но от съдържанието й се извлича искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на подадената искова молба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С определение № 1407 от 07.02.2024 г. по адм.дело № 951 от 2024 г. съставът на АССГ, разглеждащ исковата молба на О. Ш., понастоящем в Затвора в [населено място], е преценил, че така подадената искова молба не отговаря на изискванията за допустимост и на основание чл. 130 от ГПК я оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. Приел, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за да възникне правото на иск за обезщетение по този ред е необходимо наличието на определени предпоставки, а от съдържанието на исковата молба Ш. не може да се установи наличието на изискуемите реквизити съгласно чл. 127 и 128 от ГПК. Това прекратително определение е обжалвано от О. Ш.. С Определение № 5377 от 30.04.2024 г. по адм.дело № 3845 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд определението на състава на АССГ е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постави този резултат контролната инстанция установила, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си съгласно чл. 129, ал.2 от ГПК и не е дал указания и възможност на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, както и не е уведомил страната за възможността да ползва правна помощ, ако има право и необходимост за това, като в заключение е постановил, че действително в исковата молба липсват законовите реквизити, но съдът е следвало да остави молбата без движение и да даде указания. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, решаващият състав на АССГ е приел, че не следва да дава указания на ищеца да внесе уточнение в съдържанието на исковата молба и е заключил, че следва отново да остави исковата молба без разглеждане като процесуално недопустима. Определението е неправилно. Видно от съдържанието на обжалваното пред настоящата инстанция определение, решаващият състав на АССГ не е изпълнил указанията, дадени в Определение № 5377 от 30.04.2024 г. по адм.дело №3845 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд, като по същество постановява определение със същото съдържание като отмененото, с което не изпълнява влязъл в сила съдебен акт на по-горна инстанция. С оглед дотук изложеното, настоящата инстанция следва отново да отмени обжалваното определение и да върне делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на дадените с Определение № 5377 от 30.04.2024 г. по адм.дело №3845 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд указания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение