Определение № 2263 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1489/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Г. Й. М., чрез адвокат Л. М., срещу определение № 1058 от 06.03.2025 г. на Върховния касационен съд по ч. гр.д. № 596/2025 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е постановено от състава на ВКС, без „да се е запознал с реалните факти, които доказват нарушения на правните изисквания“ и продължава със съображения за неправилност на определението на окръжния съд. Насрещната страна В. П. Н. не отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следно: Г. М. е предявил иск срещу ЧСИ В. Н., образуван в гр.д. № 6107/2021 г. по описа на Русенски районен съд. С влязло в сила определение производството по делото е прекратено. Ищецът е осъден да заплати на адв. Т. Т., в качеството му на процесуален представител на ответника, адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, в размер на 418,62 лв. За сумата е издаден изпълнителен лист с разпореждане № 10046/05.12.2023 г.. Ищецът Г. М., с молба от 26.08.2024 г., е заявил, че изпълнителният лист е издаден неправилно и желае издаване на „обратен изпълнителен лист“, тъй като по образуваното изпълнително дело № 665/2023 г. на ЧСИ И. Х., е изтеглена сумата от 635,36 лв., които действия са незаконосъобразни. Г. М. е подал жалба и срещу действията на ЧСИ Х., образувана в гр.д. № 179/2024 г., която жалба е оставена без уважение. Районният съдия по гр.д. № 6107/2021 г. е отказал на М. издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 418,62 лв. Това разпореждане е потвърдено от състав на въззивния Русенски окръжен съд. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба, оставена без разглеждане, като недопустима, с обжалваното определение от състав на III г.о. на ВКС. Съдът е изложил съображения, че въззивното определение не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване въззивни актове по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, като се е позовал на задължителните указания в ТР № 5/2015 г., обявено на 12.07.2018 г., по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Определението е правилно. Частният жалбоподател не излага никакви съображения във връзка с основния въпрос, стоящ за преценка пред настоящия състав – подлежи ли на обжалване въззивното определение по чл. 407, ал. 1 ГПК и допустима ли е подадената частна касационна жалба на Г. М. срещу определение на въззивния Русенски окръжен съд по чл. 407, ал. 1 ГПК. Независимо от това, предвид обхвата на проверката, осъществявана от настоящия състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (пълен въззив) – за валидност, допустимост и изцяло за правилност (без ограничения само до въведените в жалба оплаквания – виж разясненията в ТР № 6/2017 г., обявено на 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС), настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд точно е приложил чл. 407, ал. 1 и чл. 245, ал. 3 ГПК. Съдебните актове по молби за издаване на изпълнителен лист и на обратен изпълнителен лист подлежат на обжалване, съгласно разпореденото от законодателя; производството е двуинстанционно. Въззивният съдебен акт е окончателен и е изключен от последващ касационен контрол, така, както е разяснено в т. I от ТР № 5/2015 г., обявено на 12.07.2018 г., по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК. В тълкувателния акт е разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал.1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. В разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл. 406, ал.1 ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания. Законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 407, ал. 3 ГПК, препращаща към общия ред за обжалване на съответното разпореждане на съда, от която, по аргумент за противното, може да се изведе извод за окончателност на реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл. 407, ал.1 ГПК. Извод за касационна необжалваемост на въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане по молба за издаване на изпълнителен лист, се извежда и от систематичното място на Глава Двадесет и втора от ГПК „Касационно обжалване”. То е в Част Втора „Общ исков процес”, като в случаите, при които законодателят е предвидил касационно обжалване на постановени актове в съдебни производства, различни от исковото, тази възможност е указана изрично. В такъв смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС и към т.3 от ТР № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС. Допълнителен аргумент за недопустимост на касационното обжалване е тълкуването, дадено в т.6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Задължителните за съдилищата указания за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист следва да се зачитат и понастоящем, предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист, на основанията, посочени в чл. 404, т.1 ГПК от 2007 г., съответстващ на чл.237, б.”а” ГПК /отм./ Посоченото Тълкувателно решение следва да се приеме за загубило сила, само в частта, по отношение инстанционната подсъдност на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист, с оглед Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.50 от 2015 г./. С този закон са възложени въззивни функции на апелативните съдилища само по отношение на определения на окръжен съд, постановени в качеството му на въззивен, с които за първи път съдът се произнася по процесуалноправен въпрос. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 от ГПК, разпореждането за издаване на изпълнителен лист, постановено окръжен съд като въззивна инстанция подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред Върховния касационен съд. Изводът за необжалваемост пред ВКС на въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист, е в съответствие и с вече дадени разрешения в други актове на нормативно тълкуване. Според мотивите в Тълкувателно решение № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС към въпрос № 8, под понятието други производства по см. на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК следва да се разбира производство, свързано със съответното основно производство и обусловено от него. Относно обхвата на определенията, попадащи в тази втора група, в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС е прието, че определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Изразените от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС становища, обективирани в мотивите на посочените актове на нормативно тълкуване, са в основата и на задължителните за съдилищата постановки по т. 7 и т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС. Аргументите за касационна необжалваемост на въззивното определение по молба за издаване на изпълнителен лист, принципно са важими и за въззивно определение за издаване или отказ да се издаде изпълнителен лист. Законодателят не е уредил изрично производството по издаване на обратен изпълнителен лист, но доколкото се касае за произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист, макар и без наличие на изпълнително основание по чл. 404, т.1 ГПК, то за това производство следва да се приложи реда по чл. 405 и сл. ГПК, вкл. и процесуалните способи за защита срещу въззивното определение за издаване или отказ да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Съгласно, чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС са задължителни за всички съдилища и правни субекти в Република България. При тези съображения, частната касационна жалба, образувана в ч.гр.д. № 596/2025 г. по описа на трето г.о., е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът