Определение № 9512 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9013/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пазарджик, чрез процесуалния представител, срещу определение № 4478 от 30.04.2025 г. по адм.д. № 3868/2025 г. описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- Пазарджик, подадена чрез юрк. Г. Шахънов, против Определение № 4315/09.02.2025 г. по административно дело № 7671/2024 г. по описа на Административен съд София–град, с което е отменено Решение за прекратяване на административно производство № ПК- ОВОС-01-П/12.01.2024 г. на директора на РИОСВ- Пазарджик по жалба на „Ормус“ ГмбХ- дружество, учредено в Република Австрия, преписката по уведомление, вх.№ПД-01-482/11.08.2023 г. е върната на административния орган и му е определен едномесечен срок за произнасяне. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че административният орган е действал в качеството си на компетентен орган по прилагане на правото на Европейския съюз, изпълнявайки нормативни задължения, произтичащи от директивите. Сочи, че административно производство, образувано по уведомление за инвестиционно предложение от „Ормус“ ГмбХ е прекратено поради това,, че липсват достатъчно данни за определяне на приложимата процедура по глава шеста от ЗООС. Основен елемент на преценката е дали материалът, предмет на инвестиционното предложение, представлява минен отпадък по смисъла на чл. 3 от Директива 2006/21/ЕО, транспонирана в националното право чрез ЗПБ и Наредбата за управление на минните; отпадъци. Допълнително се анализира и възможността за приложение на Директива 2011/92/ЕС относно ОВОС, предвид характера на дейността и въздействието й върху околната среда. Излага доводи, че определението противоречи на принципа на ефективност при прилагане на правото на Европейския съюз, на правото на ефективна съдебна защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права на ЕС, както и на задължението на държавите членки да осигурят институционална рамка за прилагане на правото на Съюза, произтичащо от член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС, съгласно тълкуването му в решението по дело С-64/16 - Associate Sindical dos Quizes Portugueses, т.34 „държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза", както и че е налице противоречие с принципа на примата на правото на Съюза, доколкото национална процесуална уредба или съдебна практика, която препятства ефективното му прилагане, не може да се ползва с предимство пред изискванията, произтичащи от правния ред на Съюза. В тази връзка прави искане за отправяне на преюдициално запитване. От страна на ОРМУС ГмбХ (ORMUS GmbH) е постъпил писмен отговор. Излага доводи, че надзорният орган е участвал в съдебното производство по чл. 197 от АПК и не е налице нарушение на правата му на съдебна защита. Общностните актове дават възможност на всяка държава членка да уреди във вътрешното си право реда за осъществяване на ефективна съдебна защита като не е задължително този ред да предвижда двуинстанционен съдебен контрол, в случаи като настоящия. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба и прекрати производството по делото тричленният състав на съда е приел, че първоинстанционният съдебен акт е постановен в рамките на производство по реда на чл. 197 и сл. АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, право да обжалват съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК имат страните в административното производство. Чл. 27, ал. 1 от АПК определя, че страни, участващи в административното производство са заявителят и привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации, т.е. административният орган – частен жалбоподател, а именно: директорът на РИОСВ- Пазарджик, не е страна в административното производство, а е решаващ орган. Като такъв, той няма процесуална легитимация да обжалва съдебния акт, на основание чл. 200, ал. 2 АПК. В този смисъл е трайната практика на ВАС и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховния административен съд. Не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган-издател на акта. Определението е правилно. Съгласно чл. 200, ал.1 АПК едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. Както е посочил тричленният състав, разпоредбата на чл. 200, ал.2 изрично предвижда, че определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, а административният орган не е страна в административното производство, а административен орган. Чл. 27, ал.1 предвижда, че с подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. В съдебното производство е приложима разпоредбата на чл. 153, ал.1 АПК, съгласно която страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 153, ал. 3 АПК когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган, т.е. административният орган е страна в съдебния процес. Но разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК е специална и дава право на съдебно обжалване само на страните в административното производство, в което има правна логика. В случая съдът е постановил съдебен акт във втората хипотеза на чл. 200, ал.1 АПК - отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, следователно административното производство продължава и не е приключило с влязъл в сила административен акт. След като се издаде административен акт по същество, той също подлежи на обжалване пред съда. При подадена жалба пред съда срещу административния акт издаден по същество на спора, съдът още веднъж преценява допустимостта на заявлението в административното производство, включително и когато административния акт подлежи на касационно обжалване, а съгласно чл. 218, ал.2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С оглед на това не е предвидено обжалване на съдебния акт, с който преписката се връща на компетентния административен орган за решаване на искането по същество. Осъществява се процесуална икономия, като се издава и акт по същество, който подлежи на съдебно обжалване. Същата процесуална логика е използвана в чл. 161, ал. 3 АПК - определението, с което искането по ал. 1 е отхвърлено, може да се обжалва с частна жалба, а определението с което искането по ал.1 е уважено, се обжалва заедно с решението по делото. С оглед на това с обжалваното пред тричленния състав на съда определение не се прегражда пътя за осъществяване на процесуалните права на административния орган в административния процес, поради което и искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия