Определение № 251 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2488/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Борис Й. Б., чрез адв. Н. С., с искане за изменение на определение № 3668 от 14 юли 2025 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Молителят сочи, че са му присъдени разноски за касационното производство в размер на 600 лева, а сторените от него такива са в размер на 1206 лева, от които хонорар на защитник в размер на 600 лева, хонорар на служебен защитник в размер на 600 лева и банкова такса от 6 лева. Ответната страна в производството не взема становище по молбата. Молбата е основателна. С определение № 3668 от 14 юли 2025 г., постановено по настоящото дело, съдът не допусна касационно обжалване на въззивното решение № 13 от 4 януари 2024 г., постановено по в.гр.д. № 2803/2023 г. по описа на Окръжен съд Варна, по касационната жалба на К. В. Я., подадена чрез адв. С. Г.. По касационното дело е представен отговор на касационната жалба от ответника Б. с приложени към него договор за правна защита и съдействие с предмет подаване на отговор на касационна жалба срещу въззивното решение, както и списък на разноските. В договора е уговорено и удостоверено, че е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Ответникът Б. е заплатил и депозит в размер на 600 лева (в банковото бордеро е отразена и такса за банката от 6 лева), представляващ възнаграждение за особения представител на К. Я. – адв. Г. Ч., която е била назначена от районния съд и е подала касационна жалба на 08.02.2024 г. След като адв. Ч. е подала касационна жалба, ищцата Я. е упълномощила като свой представител адвокат Г., който е подал касационната жалба от 09.02.2024 г. С разпореждане от 15.02.2024 г. въззивният съд е освободил адв. Ч. като особен представител на страната, а настоящият съдебен състав не е разглеждал подадената от нея касационна жалба. Съдът приема, че възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се дължи от ищеца авансово за всяка инстанция и се определя от съда, като целта му е да възмезди труда на особения представител (в този смисъл т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС). Властта на особения представител произтича от определението за назначаването му и има за цел да обезпечи правото на защита по делото на ответника. Правото на възнаграждение на особения представител не се погасява само защото ответникът е узнал за делото към определен етап, упълномощил е друг адвокат и договорното представителство прекратява представителната власт, възникнала от назначението. Правото на възнаграждение не възниква, респ. се погасява, само когато представителната власт на особения представител е прекратена към етап на неположен от него труд по делото. В случая до упълномощаването на процесуален представител от страна на ответницата правата й по делото са били защитавани от особен представител – адв. Ч., определена от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Подадената от адв. Ч. касационна жалба е действие, извършено в рамките на представителната й власт, преди същата да бъде прекратена с разпореждане на съда от 15.02.2024 г. Следователно за тази дейност се дължи възнаграждение, което е внесено авансово от ищеца по делото (ответник по касационната жалба). С оглед изхода на спора следва платеното възнаграждение и банковата такса за превода да бъде възмездено на ищеца Б. като разноски при решаване на спора в негова полза. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,