Определение № 83 от 12.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1846/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Юробанк България“АД чрез адв. Д. М. от САК срещу решение № 78 от 05.03.2020г. по т.д.№ 404/2018г. на АС Велико Търново. С последното е отменено решението по т.д.№ 31/22018г. на ОС Плевен за уважаване изцяло на предявените от касатора срещу Б. А. М. искове и признаване за установено, на основание чл.422,ал.1 ГПК, че Б. М. дължи на банката по договор за рефинансиране на жилищен кредит, отпуснат от друга банка, от 31.08.2008г. сумата 25 397,43 швейцарски франка-главница за периода 10.11.2013г. до 17.09.2017г.; сумата 5 893.29 шв. франка-договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2013г. до 25.07.2017г.; сумата 2 541.11 шв. франка-лихва за просрочие за периода 10.11.2013г. до 17.09.2017г.; сумата 534.89 шв. франка банкови такси за периода 02.04.2016г. до 17.09.2016г.; заедно със законната лихва считано от 20.09.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- до окончателното изплащане на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение от Районен съд-Плевен. Постановено е друго, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че ответницата дължи на банката по договора за рефинансиране на кредит от друга банка от 31.03.2008г.: главница в размер на 28 850.19 лева /от които падежирала главница 8 879.49 лева и предсрочно изискуема главница 19 970.70 лева/; възнаградителна лихва 12 067.91 лева към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 25.07.2017г.; лихва за просрочие към същата дата - 4 ЗЗ9.47 лева; такси - 2 128.16 лева; заедно със законната лихва върху главницата от 19 970.70 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 20.09.2017г. Касаторът оспорва правилността на изводите на Апелативния съд за неравноправност на клаузата на чл.23 от договора за кредит, съгласно която кредитът се предоставя, усвоява и връща в швейцарски франкове по блокирана сметка в швейцарски франкове като съответните суми се превалутират и изводите, че клаузата е нищожна на основание чл.143,т.19 във вр. с чл.146,ал.1 ЗЗП. Поддържа, че съгласно практиката на СЕС по дела, свързани с потребителски кредити, клаузите на договора се преценяват към момента на сключването му, като без значение е дали поради настъпването на други фактори по време на действието на договора, тези клаузи за станали неравноправни. Сочи, че курсът на швейцарския франк за последната година преди сключването на договора за кредит е намалявал и към този момент тенденцията е била км понижаване на този курс. Поддържа, че лихвите по договорите за кредит в шв.франкове са били най-изгодни за кредитополучателите поради най-ниския им размер в сравнение с кредити в лева или евро и е било невъзможно или много трудно възможно прогнозирането на динамиката на валутните курсове, поради което нито банката нито кредитополучателите са могли да знаят или прогнозират тази динамика за дългия период на договора. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Въззивната инстанция е приела конкретно посочени клаузи от договора за неравноправни. Мотивирала е, че при изчисляване на дължимата договорна лихва, следва да се съобрази само първоначално уговорения лихвен процент към датата на отпускане на кредита и надбавката от 1, 5% над БЛП. Кредитирала е допълнителното заключение на вещото лице от 31.01.2020г., прието пред въззивната инстанция, в което сумите са изчислени, съобразно поставената задача, в български лева. Въззивната инстанция е приела, че задълженията на ответницата по процесния договор за кредит следва да бъдат приети за дължими в български лева, тъй като кредитът е отпуснат, усвоен и погасяван в националната валута като лихвения процент следва да бъде зачетен в размера на първоначално уговорения без едностранното му увеличение от страна на банката. Отменено е изцяло решението, с което установителните искове са били уважени в предявените размери в швейцарски франкове. След преценката, че задълженията на ответницата по договора за кредит са в български лева и при изчисляване на размера на дължимата договорна лихва съобразно уговорения към датата на сключване на договора лихвен процент и посочената като абсолютна стойност надбавка /договорната надбавка от 1.5%/, е признато съществуване на задължение на ответницата към банката за главница, лихви и такси в български лева. Съставът на ВКС констатира, че въззивната инстанция не е постановила отхвърлителен диспозитив, съответно и касаторът не посочва ясно какво е искането му в касационното производство и не очертава пределите на касационната си жалба. Същевременно въззивната инстанция при изчисляване на разноските по делото е приложила правилото на съразмерност /уважена, респ. отхвърлена част на иска/. При така установените обстоятелства, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за осъществяване на производство по чл.250 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.