Определение № 40 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 115 от 08.07.2011 г. в частта за разноските. Молбата е подадена първоначално пред първоинстанционния Ловешки районен съд, който я е отхвърлил като неоснователна с определение № 788 от 16.09.2011 г. по гр. д. № 477/2008 г. Посоченото определение е обезсилено като недопустимо с определение № 848 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 555/2011 г. на Ловешки окръжен съд. Въззивният съд е приел, че доколкото с молбата се иска преразглеждане на въпроса за разноските в зависимост от окончателния изход на спора, постигнат с решението по т. д. № 680/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., разглеждането й е от компетентността на касационната инстанция. В молбата се поддържа, че с оглед окончателния изход на спора и съотношението между уважената и отхвърлена част от исковете се налага изменение на решението в частта за разноските, за да се присъдят на ищеца [фирма] само 67.12 % от направените в хода на делото разноски, а на ответника [фирма] - 32.88 % от разноските. Ответникът [фирма] - [населено място], обл. Л., не заявява становище по молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите в молбата и на данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по т. д. № 680/2010 г. е образувано пред ВКС, ІІ т. о., по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 82 от 19.03.2010 г. по в. гр. д. № 672/2009 г. на Ловешки окръжен съд. С определение № 107 от 22.02.2011 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение № 262 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 477/2008 г. на Ловешки районен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2796.10 лв. на основание чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва от 26.02.2008 г. до окончателното плащане; Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 1 404.16 лв. С решение № 115 от 08.07.2011 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е обезсилено въззивното решение в частта, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 477/2008 г. на Ловешки районен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 039.66 лв. /разлика над сумата 365.66 лв. до сумата 1 404.16 лв./ - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, и е прекратено производството по делото в тази част поради недопустимост на иска; Оставено е в сила въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 365.66 лв.; Осъден е ответникът [фирма] да заплати на ищеца - касатор сумата 77.94 лв. - разноски за касационното производство, изчислени съразмерно на претендираната с недопустимия иск по чл.86 ЗЗД сума от 1 039.66 лв. Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК признава право на всяка от страните в процеса да поиска изменение или допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Правото да се иска допълване или изменение на решението възниква тогава, когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, въпреки своевременното и надлежно заявено от страната искане за присъждането им, или когато съдът е присъдил разноски, но е изчислил неправилно техния размер. Във втората хипотеза упражняването на правото по чл.248 ГПК е обусловено от изпълнение на задължението по чл.80, изр.1 ГПК за представяне на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тъй като непредставянето на списък лишава страната от право да сезира съда с искане по чл.248 ГПК - чл.80, изр.2 ГПК. След преценка на данните по делото настоящият състав намира, че не са осъществени предпоставките по чл.248, ал.1 ГПК, за да се налага допълване или изменение на решение № 115 от 08.07.2010 г. в частта за разноските. В касационната жалба, по повод на която е образувано производството по т. д. № 680/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., касаторът [фирма] е поискал да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени „разноските по делото”, т. е. разноските по делото, образувано по повод на жалбата. Касационната жалба не съдържа искане за присъждане на разноски и за производството пред инстанциите по същество в зависимост от изхода на касационното производство, а също така не е придружена със списък на разноските по чл.80 ГПК. Списък на разноските не е представен и в по-късен момент, включително до приключване на откритото съдебно заседание пред ВКС на 22.06.2011 г. С определението по чл.288 ГПК настоящият състав не е присъдил разноски на касатора, тъй като с оглед недопуснатото касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част за сумата 2 796.10 лв. същият няма право на разноски. С решението по чл.290 ГПК са присъдени разноски на касатора, но само за касационното производство, тъй като в този смисъл е заявено искане в касационната жалба. При положение, че касационната жалба не съдържа ясно и надлежно формулирано искане за присъждане на разноски и за производството пред инстанциите по същество, за настоящата инстанция не е съществувало задължение да присъжда такива разноски и касаторът няма право да ги претендира в по-късен момент, искайки изменение /по-конкретно - допълване/ на решението по реда на чл.248 ГПК. Същевременно, съгласно чл.80, изр.2 ГПК, непредставянето на списък по чл.80 ГПК лишава касатора от право да иска изменение на решението в частта за разноските, независимо от несъгласието му с размера на присъдените от касационната инстанция разноски. Предвид изложеното, молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,