Определение № 115 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2011 г.

Производство по чл. 248, ал.3 ГПК. С молба от 23.01.2013 година, подадена от Е. А. К. от [населено място] е направено искане за изменение на решение № 474/12 от 14.01.2013 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1499 по описа за 2011 година в частта му за разноските. Искане за изменение на решение № 474/12 от 14.01.2013 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1499/2011 г. в частта му за разноските е направено и от [фирма] с молба от 12.03.2013 г. По направените искания за изменение на съдебното решение в частта му за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно чл. 294, ал.2 ГПК вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, за разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд се произнася съдът, на когото делото е върнато за повторно разглеждане. Съдът, комуто делото е върнато за повторно произнасяне разглежда искането за разноски, които присъжда в зависимост от изхода на спора. С решение № 474/12 от 14.01.2013 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1499/2011 г., въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му по претенциите за присъждане на законна лихва е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, който е компетентен да се произнесе и за разноските, направени пред Върховния касационен съд в производството по чл. 290 ГПК. Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по молба вх. № 720 от 23.01.2013 година, подадена от Е. А. К. е Софийски апелативен съд, като молбата, подадена в срок, следва да се счита като искане за изменение на постановеното междувременно решение № 349 от 28.02.2013 година. Исканетото на [фирма] по молба с вх. № 2654 от 12.03.2013 г. за изменение на решение № 474/12 по гр.д. № 1499/2011 г. на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските – присъждане на съдебни разноски съобразно недопуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение е неоснователно. С решението по чл. 290 ГПК, съдът се произнася по правилността на въззивното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване. В останалата част, въззивното решение влиза в сила на основание чл. 296, т.3 ГПК с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, в което съдът се произнася и по исканията за присъждане на разноски, а искане за изменение на определението на основание чл. 248 ГПК може да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му. В този срок не е постъпило искане за изменение на определение № 520 от 02.05.2012 г., а решението по чл. 290 ГПК подлежи на изменение в частта му за разноските по допуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение, извън случаите по чл. 294, ал.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение